Стресната от дързостта й, принцесата само се взираше в нея известно време.
— Моята бяла кръв не ме прави по-малко индианка по сърце или по избор, отколкото ако бях родена чиста индианка, Лия — започна тя с ясен глас. — Любовта и верността ми принадлежат на моя народ — Оглала. Не те мразя. Ти си послушна и се държиш с нужното уважение, работиш много добре за вожда Бягащия вълк. Той те очаква в този момент да обслужиш приятелите му — подчерта тя, отминавайки тревожната тема и безсрамието на момичето.
— Казваш, че не ме мразиш, но очите и действията ти говорят друго — продължи Лия по начин, който се стори обезпокоителен на Шали.
— Ти си пленница, докато аз съм индианка, съпруга на следващия вожд. Как трябва да се отнасям към теб? Не съм ти сторила нищо лошо, нито пък съм те оскърбила. Как се осмеляваш да ми задаваш такива нахални въпроси? — Зелените очи на Шали станаха неразгадаеми, а овладяното й държание прикриваше смута и шева, които бушуваха в нея. Защо ли тази дръзка пленница рискува всичко, което има, предизвиквайки с думи принцесата?
— Може да смяташ моя народ за враждебен, но аз не съм ти противник. Нито пък съм някакво безчувствено животно. Искам да бъда твоя приятелка. — Усмивката и тонът на Лия бяха умолителни, ала очите й издаваха чувства, които Шали предпочиташе да не види.
— Приятелството е нещо, което се печели, Лия, нещо съкровено и взаимно. Приятелят е човек, на когото вярваш. А аз не разбирам нито теб, нито постъпките ти. Не е нормално да приемеш тъй доброволно робството, както ти го правиш. Въпреки това не те мразя. За мен не цветът на кожата определя чувствата ми.
— Какво има за разбиране? Аз просто предпочетох сигурността пред жестокостта. По-добре да се предам мирно, отколкото да се бунтувам. Никога няма да мога да се върна при моите хора, затова искам да стана част от това племе. Не желая винаги да бъда проста робиня! — Лия не се и опита да скрие страстта си в погледа и в гласа си.
— Не е възможно бяла робиня да стане индианка, Лия. Не изпълвай сърцето си с празни надежди. А сега побързай, преди Бягащия вълк да е загубил търпение. Тогава какво ще стане с твоята безопасност и спокойствие?
— А ти би искала да видиш как ме наказват и ме отпращат, нали? Защо? Защото приличам на теб, а ти не желаеш да съм наоколо, да не би да изкуша твоя съпруг да ме заведе във вигвама си, щом баща му умре? — дръзко добави тя, издавайки скритите помисли, които таеше към нейния любим.
Изумена от злокобните намерения на момичето, Шали пое дълбоко дъх и се взря в нея.
— Бягащия вълк ще живее още много години, Лия. Никога не съм желала наказание на някой беззащитен бял пленник, дори и когато е невъзпитан и злонамерен като теб. Що се отнася до моя съпруг, ти не представляваш никаква заплаха за мен, независимо дали ме харесваш или не. Не съществува висша сила или жена, която би могла да разруши любовта ни. Дори в този миг да умра, Сивия орел никога не би те погледнал с любов или желание. Ти си бяла, а той по-скоро би умрял, отколкото да докосне бяла жена. През всичките години, откакто го познавам, той нито веднъж не е поглеждал бяла жена с желание в сърцето си. Ако се опиташ да привлечеш вниманието му, скъпо ще си платиш за това подло и непростимо деяние.
— Ако се осмелиш да му кажеш за нашия разговор, той само ще си помисли, че ме мразиш и ревнуваш от мен. Би ли ме убила със собствената си ръка? — присмя й се тя.
— Моят съпруг е воин и вожд, който има да мисли за много важни неща. Няма да го безпокоя с глупавите брътвежи на една бяла робиня. Но ако посмееш открито да флиртуваш с него, няма нужда аз да те убивам, той ще го направи, като преди това ще те накаже сурово. Ако Бягащия вълк само заподозре, че си хвърлила похотливия си поглед на сина му, още същият ден ще бъдеш продадена. Не си ли забелязала, че Сивия орел има само една съпруга? Аз съм единствената жена, която той някога е обичал и желал. Ако се съмняваш в думите ми, попитай когото искаш. Дори и да престана да дишам още тази луна, той никога няма да ме замести с друга. Запомни добре това, Лия. Ще бъде смъртоносна грешка, ако се влюбиш в Сивия орел.
— Каза ли ти той как извади един трън от ръката ми онзи ден? — Лия търсеше начин да разклати самоувереността на жената пред себе си.
— Да, Лия, и как е намазал мястото с мехлем — отвърна Шали, за да докаже, че между нея и любимия й няма тайни.
— А предаде ли ти колко бавно го направи и колко дълго след това държа ръката ми?
— Трънът е тънък и върхът му е закривен, Лия. Ако не се извади внимателно, раната става сериозна. Може да се инфектира и да получиш треска, а след това да умреш. В някои тръни има отрова. Тогава мястото бързо посинява. — Шали студено и методично отхвърляше всяка клевета на Лия.