— Тогава да смятам, че трепетът, който го обхвана, щом се докосна до мен, е бил от облекчение, така ли? — не се предаваше момичето.
— Ако някой е потреперал, това си била ти, Лия. Твоето желание и надежди са те заслепили. Опомни се, преди това да се е задълбочило — предупреди я Шали. — Ако още веднъж заговориш на тази тема, ще съобщя на Бягащия вълк за опасната игра, която играеш. Сега прави, каквото се иска от теб.
Макар че Шали изговори спокойно последните думи, Лия усети категоричния й тон. Щом не може да се приближи до Шали чрез престорено приятелство, трябва да открие някакъв друг начин, за да я изложи. Тя постепенно вземаше надмощие над стареца и детето, но за Сивия орел щеше да е нужно повече време и хитрост. Първо, трябва да се отнася към Шали пренебрежително. Ще се наложи да сломи самоувереността й и да разруши идеалния й образ в очите на собствения й народ, особено пред съпруга й. Трябва да открие слабостите на Шали и да ги използва срещу самата нея. Не е нужно да си разменят ролите! Просто щеше да убеди другите, че превъзхожда принцесата по всичко: по красота, обноски, по нежност и смелост. Ще намери начин да си проправи път към вигвама на Сивия орел. Веднъж да стъпи там, тогава ще успее да измести Шали всякак… дори и да изнесат съперницата й мъртва! О, не притежаваше ли тази жена всичко, което си бе поискала, но сега Лия ще й го отнеме! Има начини да се отстранят хората, които пречат. Може пък да се случи някое ненадейно нещастие, злополука…
Докато се връщаше обратно към лагера, Лия трескаво обмисляше различни планове. Едно беше сигурно, ще трябва да остане под крилото на Бягащия вълк, докато омае Сивия орел. Гордият воин никога не би я докоснал, ако е омърсена от други мъже. За щастие, старецът беше далеч от мисълта да я пожелава в леглото си! Но ако Шали се окажеше права и не постигнеше нищо със Сивия орел, тогава оставаше Бялата стрела…
Когато принцесата се върна в своя вигвам, дълго не можеше да си намери място от вълнение. Беше доволна, че Сивия орел е на лов, а Пламтящата стрела и Блестящата светлина бяха със сина й. Как се осмеляваше тази малка вещица да крои планове да преследва съпруга й! Как дръзваше да й говори тъй нахално и безнравствено! Все пак Шали реши сама да се справи с проблема. Не че се страхуваше, че Сивия орел няма да й повярва или ще й се изсмее, напротив, не искаше да поставя живота на Лия в опасност, като разкрие лекомисления й план. Ако имаше вероятност съпругът й просто да накаже Лия и да я отпрати, Шали веднага би му разказала всичко. Но гневът и гордостта му щяха да предизвикат по-тежки последствия за бялата жена, която си позволяваше твърде много. От друга страна, ако реши да мълчи, Лия щеше да продължава нечестните си игри спрямо нейните близки. Какво да прави? Засега нищо. При малко късмет Лия може би щеше да разбере опасността от кроежите, си и да се откаже.
Тропотът от копитата на няколко коня изтръгна Шали от мислите й. Явно воините-чейени си тръгваха по-рано. Въпреки скорошния разговор с Лия Шали забърза към шатрата на Бягащия вълк, за да научи новините. Според обичая индианската принцеса трябва да извика, преди да влезе във вигвама, ако завесата на входа е спусната. Когато чу гласа на вожда, който я канеше да влезе, тя се наведе и пристъпи вътре. Отиде право до огъня, седна върху дебелата рогозка и го запита на езика на Оглала за новините.
Раздразнена, че не разбира достатъчно езика им, Лия се захвана да раздига остатъците от обяда, който беше сервирала на гостите. Но наостри уши да долови нещо в топлите отношения между Шали и Бягащия вълк, което да й подскаже как да ги разруши в подходящ момент. Самоувереността на Шали, която не й обръщаше внимание, я ядоса. От държанието й Лия разбра, че разговорът им не я е разтревожил ни най-малко! Но почакай, моя прекрасна принцесо, скоро и това ще стане…
Шали внимателно слушаше обезпокоителните думи, които излизаха от устата на Бягащия вълк. Вестите не бяха добри. Много бели заселници се бяха установили по брега на широката река, която пресичаше земята на Дакота и минаваше покрай голямото селище, наречено Сент Луис. Още по-лошо бе, че двата форта в местността бяха завършени и силно въоръжени. Явно сините куртки бяха решили да бранят с тях докрай тази богата земя. Най-обезпокоителното беше, че селата на чейените и на Оглала се намираха между двата могъщи форта. Единствената добра новина, която тя чу, се отнасяше до въоръжението на белите мъже. Засега нямаха бързо зареждащи се пушки на мястото на бавните кремъклийки. Но бе забелязано, че кавалерията отчаяно се упражнява с онези смъртоносни саби, които висяха на поясите им, както и че стреляха с часове по мишени, за да постигнат по-голяма точност и бързина на зареждането. Бяха напреднали също в консервирането на храната, така че кавалерията им би имала достатъчно запаси, за да издържи дълго време.