Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства
Пролог
Той беше играл същата игра и преди, но този път имаше някакво странно предчувствие, че ще остане разочарован. По-късно установи, че поредната роля го изпълва с още по-силен трепет, напрежение и трескава възбуда.
Беше се качил на кораба в Пърт, Австралия, само ден по-рано с намерението да пътува до Кобе, но я беше открил незабавно, така че следващите пристанища ставаха излишни. Тя седеше на една маса до прозореца в облицованата с ламперия трапезария на лайнера — помещение с атмосфера на дискретна елегантност, типична за „Габриел“. Луксозният туристически кораб притежаваше идеалните размери за целта му, въпреки че досега той винаги беше пътувал на по-малки кораби, като избираше някакъв отрязък от маршрута на околосветска обиколка категория „лукс“.
Беше предпазлив по природа, макар че съществуваше нищожна вероятност да бъде разпознат от свои бивши спътници. Беше станал виртуоз в собственото си преобразяване — талант, който разви у себе си през време на своите първи опити в актьорското изкуство като участник в театралния състав на колежа.
Докато наблюдаваше Реджайна Клозън, той си помисли, че спокойно би могла да използва поне малко грим. Беше една от онези жени около четиридесетте, които можеха да изглеждат доста привлекателни, стига да знаеха как да се обличат и как да се държат. Носеше скъп на вид бледосин вечерен костюм, който би стоял възхитително на блондинка, но по никакъв начин не освежаваше твърде бледия й тен и даже я караше да изглежда някак безлична и повехнала. А светлокестенявите й коси в своя естествен и съвсем не лош цвят бяха събрани в такава строга прическа, че дори от далечния край на просторното помещение тя изглеждаше по-възрастна и безнадеждно старомодна, като благопристойна домакиня от петдесетте години.
Естествено, той знаеше коя е тя. Беше видял Клозън в действие на едно заседание на акционерите само преди няколко месеца. Освен това я беше гледал по CNBC в ролята й на експерт по фондовите борси. Разбира се, на тези срещи тя създаваше впечатление на енергична и изключително уверена в себе си личност.
Ето защо, когато я зърна да седи тъжна и самотна на онази маса, а по-късно забеляза трепетното, почти моминско удоволствие, когато един от домакините я покани на танц, той веднага разбра, че няма да има никакви затруднения.
Взе чашата си и с незабележимо движение към нея вдигна безмълвен тост.
Молитвите ти са чути, Реджайна, заяви тържествено той. От този момент нататък ти ми принадлежиш.
1
Три години по-късно
В опит да изпревари снежната виелица или нещо, граничещо с ураган, доктор Сюзън Чандлър тръгна на работа от своя апартамент в една кооперация от кафяв камък в Гринич Вилидж към кабинета си, намиращ се в масивна сграда от началото на века в Сохо. Клиничен психолог, тя имаше процъфтяваща частна практика и в същото време беше станала доста популярна като водеща на ежедневното сутрешно радиопредаване със заглавие „Питайте доктор Сюзън“.
Ранният утринен въздух на този октомврийски ден беше свеж и хаплив и тя беше доволна, че е облякла под сакото си поло с дълги ръкави.
Вятърът разпръсна тъмнорусите й коси, все още влажни от душа, и Сюзън съжали, че е без шал. Спомни си някогашното предупреждение на баба си: „Никога не излизай с мокра коса — ще изстинеш до смърт“ и после си даде сметка, че напоследък доста мисли за баба Сузи. Всъщност тя бе отраснала в Гринич Вилидж и Сюзън понякога се питаше дали духът й не витае някъде наоколо.
Спря на светофарите на Мърсър и Хюстън. Беше едва седем и половина и улиците все още не бяха оживени. Само след час щяха да гъмжат от нюйоркчани, поели отново за работа в понеделник сутрин.
„Слава богу, че уикендът отмина“ — възкликна мислено Сюзън.
Повечето време в събота и неделя прекара в Рай заедно със своята майка, която не беше в прекрасно настроение. „Съвсем обяснимо — помисли си Сюзън, — след като в неделя беше четиридесетгодишнината от сватбата й.“ На всичкото отгоре Сюзън имаше неприятна среща с по-голямата си сестра Дий, която беше дошла на гости от Калифорния.
В неделя след обяд, преди да се върне в града, тя направи посещение на добра воля в разкошния дом на своя баща, недалеч в Бедфорд Хил, където той и втората му жена Бинки организираха коктейл. Сюзън подозираше, че изборът на деня е заслуга на Бинки.
— На днешния ден преди четири години беше първата ни среща — възкликна тя с възторжено умиление.
„Безкрайно обичам родителите си — помисли си Сюзън, докато влизаше в сградата, където се намираше офисът й, — но има моменти, в които ми се иска да им кажа, че е крайно време да бъдат така добри да пораснат.“