Много от пасажерите на „Валери“ стояха на палубата.
„Има някаква магия в това, да си на борда на кораб, който влиза в пристанище“ — помисли си той. Въпреки че беше символично, защото всяко ново пристанище означаваше край на нечие пътуване.
Това щеше да бъде последният воаяж за Дий. Тя беше неговата последна самотна дама. И после щеше да отпътува за Русия. Ето къде щеше да го застигне вестта за трагичната смърт на двете сестри, които бяха негови гости на приема в събота вечерта. Сюзън му беше казала, че можели да го разпознаят на някоя от снимките от пътешествието на Реджайна. Беше възможно. Но на това пътуване изглеждаше съвсем различно. Дали някой щеше да го разпознае наистина? Едва ли, реши той убедено.
Забеляза Дий на палубата. Тя се усмихваше и му махаше. Или може би го посочваше!
Внезапно осъзна, че няколко мъже бяха застанали от двете му страни. После чу тих дълбок глас, който изрече:
— Вие сте арестуван, господин Райт. Моля, последвайте ни без излишен шум.
Алекс Райт потисна изненадата си и сви рамене. После се извърна, за да тръгне. С горчива ирония си даде сметка, че това се оказа краят на собственото му пътуване.
Дон Ричардс изчака във фоайето на болницата, докато Сюзън беше на посещение при Джейн Клозън. Тази сутрин тя лежеше в леглото с единствена възглавница под главата. Ръцете й бяха скръстени върху завивката. Щорите бяха спуснати. Въпреки полумрака в стаята тя веднага забеляза синината върху слепоочието на Сюзън и попита:
— Какво се е случило, Сюзън?
— О, дреболия. Ударих се лошо, нищо повече.
Сюзън почувства как в очите й напират сълзи, когато се наведе да целуне Джейн Клозън по бузата.
— Колко се привързах към вас — каза й Джейн Клозън. — Сюзън, мисля, че утре няма да бъда тук, но поне вчера успях да се погрижа за фондацията. Добри и надеждни хора ще контролират дейността й от мое име. Чухте ли за Дъглас?
— Да. Не бях сигурна дали вие знаете.
— Съжалявам за него. Можеше да постигне толкова много. И освен това се безпокоя за майка му. Той й е единствен син.
— Госпожо Клозън, не е лесно да ви го кажа, но мисля, че ще искате да го знаете. Мъжът, отнел живота на Реджайна и поне на още петима души, е арестуван. Има неоспорими доказателства за вината му. И вие изиграхте съществена роля за разкриването на тези убийства.
Сюзън видя как тялото на умиращата жена потръпна конвулсивно.
— Радвам се… Каза ли нещо за Реджайна? Имам предвид… Питам се дали е била много уплашена.
„Вероятно е била ужасена — помисли си Сюзън. — Аз поне бях, със сигурност.“
— Надявам се, че не — изрече тя гласно.
Джейн Клозън вдигна поглед към нея.
— Сюзън, единственото, което има значение сега, е, че скоро ще бъда при нея. Сбогом, мила моя, и ви благодаря за човечността.
Докато слизаше надолу с асансьора, Сюзън мислено се върна към събитията от предишната седмица.
„Възможно ли е да е минало толкова малко време? — запита се тя. — Наистина ли само преди девет дена се запознах с Джейн Клозън?“
Помисли си за Каролин Уелс и нейния съпруг Джъстин. Беше разговаряла с него тази сутрин. Каролин беше излязла от кома и лекарите прогнозираха пълно, макар и продължително възстановяване. Сюзън беше започнала да му се извинява; в края на краищата, нали ако не беше повдигнала въпроса за тайнственото изчезване на Реджайна Клозън, всички тези ужасни неща нямаше да се случат нито с него, нито с Каролин. Но Джъстин настоя, че независимо от мъчителната тревога през последната седмица, всичко, което се бе случило, имаше своя дълбок смисъл. Той възнамеряваше да възобнови сеансите си при доктор Ричардс и се надяваше, че щом преодолее болезнената си ревност, страхът, който караше Каролин да бъде толкова потайна, вече нямаше да бъде част от техния съвместен живот.
„Освен това — беше казал Джъстин през смях, — нямаше да преживея огромното удоволствие да гледам как капитан Ший, объркан и смутен, непохватно поднася своите извинения. Той наистина беше убеден, че аз съм убиецът.“
„Поне те двамата с Каролин ще бъдат добре — помисли си Сюзън. — Но не и бедната Тифани Смит, нито другите двама души, чиято смърт бе пряко свързана със случая — Хилда Джонсън и Абдул Парки.“ Тя си напомни, че през седмицата трябва да посети магазина на Нат Смол на Макдугъл Стрийт и да го уведоми, че убиецът на неговия приятел е заловен.