Всичко беше започнало толкова безобидно. Намеренията на Сюзън бяха просто да повдигне въпроса за това как самотни, нищо неподозиращи жени, въпреки своята интелигентност и очевидна изисканост, могат да бъдат подмамени в съмнителни, а понякога и фатални връзки с мъже, които са ги избрали за свои жертви. Темата беше страхотна и стана основа на няколко оживени предавания.
„И повод за три убийства“ — добави мислено тя. После се запита: „Ще се страхувам ли да правя подобни предавания и в бъдеще? Надявам се, че не. В крайна сметка един сериен убиец беше заловен; кой знае още колко души щеше да убие — освен мен и Дий — ако не го бяха хванали?“
Освен това се бяха случили и няколко хубави неща. Сближи се с Джейн Клозън и й предложи някаква утеха. И се запозна с Дон Ричардс.
„Странна птица — каза си тя, — психиатър, който съзнателно се е лишил от помощта, която самият той предлага ежедневно, и който все пак накрая е събрал сили да се изправи срещу собствените си демони.“
„Можех да лежа там, докато ми изтече кръвта, ако бях останала цяла нощ“ — помисли си тя с болезнена гримаса заради шевовете, направени на раменете и гърба й.
Когато Дон се беше озовал пред кабинета й и го намери заключен, някакъв инстинкт го подтикна да накара охраната да отключи и да провери помещенията заедно с него.
„През целия си живот не съм се радвала толкова да видя някого“ — каза си тя. А когато бе разтворил найлоновия чувал и я беше вдигнал на ръце, на лицето му беше изписано облекчение и безкрайна нежност.
Когато Сюзън излезе от асансьора, Дон Ричардс стана и тръгна към нея. За миг двамата се спряха, вперили поглед един в друг. После тя се усмихна, а той я прегърна.