Двамата обсъдиха няколко неразкрити случая, описани в книгата му — инциденти, при които жертвата беше потънала в неизвестност. После Сюзън каза:
— Напомням на слушателите, че разговаряме с доктор Доналд Ричардс — криминолог, психиатър и автор на книгата „Изчезнали жени“ — завладяваща и много поучителна книга за случаите на безследно изчезнали жени за периода, включващ последните десет години. Бих искала да чуя вашето мнение, доктор Ричардс, за един случай, който не е описан в книгата ви — този на Реджайна Клозън. Нека запознаем слушателите с обстоятелствата около нейното изчезване.
Сюзън нямаше нужда да поглежда бележките си.
— Реджайна Клозън беше многоуважаван консултант по инвестициите към инвестиционна компания „Ланг Тейлър“. По времето на изчезването си е била на четиридесет и три годишна възраст и по мнението на онези, които са я познавали, в личния си живот била много притеснителна. Живеела сама и обикновено прекарвала отпуските при майка си. Преди три години майка й точно се възстановявала след счупване на глезен, когато Реджайна Клозън отишла сама на част от околосветското пътешествие на луксозния лайнер „Габриел“. Качила се в Пърт с намерение да пътува до Бали, Хонг Конг, Тайван и Япония и да слезе от борда в Хонолулу. Но в Хонг Конг напуснала кораба с обяснението, че ще прекара там известно време и после отново ще се качи, когато „Габриел“ пристигне в Япония. Подобна промяна на маршрута е нещо обичайно за сезонните пасажери, затова нейните намерения не предизвикали никакви подозрения. Когато слязла от борда на кораба, Реджайна взела само един куфар и пътна чанта. По сведения на очевидци била в чудесно настроение и изглеждала много щастлива. Взела такси до хотел „Пенинсула“, регистрирала се, оставила багажа си в наетата стая и веднага излязла от хотела. Повече никой не я видял. Доктор Ричардс, ако сега започвахте да разследвате този случай, какво щяхте да направите най-напред?
— Щях да поискам да видя списъка на пасажерите и да проверя дали някой друг е планирал да остане в Хонг Конг — отвърна веднага Ричардс. — Ще искам да разбера дали на борда за нея е имало обаждания или факсове. Службата по комуникациите трябва да има архив. Ще искам да разпитам спътниците й, за да проверя дали не са я видели да се сближава с някого — най-вероятно мъж, който също пътува сам.
Ричардс направи пауза.
— Това е като начало.
— Всичко, което изброихте, вече е направено — каза Сюзън. — Беше предприето щателно разследване, проведено от корабната компания, частни детективи и властите на Хонг Конг. Преди три години островът все още беше собственост на англичаните. Единственото, което беше установено със сигурност, бе, че Реджайна Клозън е изчезнала в момента, в който е напуснала хотела.
— Аз бих казал, че е имала уговорена среща и е държала на всяка цена да я запази в тайна — каза Ричардс. — Възможна е и интимна връзка. Предполагам, че този ъгъл не е бил пропуснат в разследването.
— Да, но никой от останалите пасажери не я е виждал по-дълго време с един и същи човек — каза Сюзън.
— Тогава може да е планирала да се срещне с някого в Хонг Конг, но по лични съображения е държала решението си да напусне кораба и да се върне на борда по-късно в тайна. Искала е то да изглежда спонтанно — предположи Ричардс.
В слушалките си Сюзън чу сигнал от продуцента, че има телефонни обаждания и каза:
— А сега, след няколко кратки съобщения, ще продължим с телефоните.
Тя смъкна слушалките си.
— Няколко съобщения, иначе известни като реклами. Те плащат сметките.
Ричардс кимна.
— Няма нищо лошо. Бях извън страната, когато случаят Клозън се е коментирал усилено, но той действително представлява интерес. От малкото, което знам обаче, според мен има замесен мъж. Една срамежлива самотна жена е особено уязвима, когато се откъсне от познатата среда, в която разчита на сигурността и безопасността на своята работа и семейство.
„Трябваше да познаваш майка ми и сестра ми“ — помисли си Сюзън унило.
— Пригответе се. Връщаме се в ефир. Отделяме петнайсет минути за въпроси — каза тя, — и толкова. Аз ще водя разговора, а после и двамата ще отговаряме.