Очакваше ги и малка изненада, която беше поръчал да доставят по-късно следобед.
Стана почти обяд, докато клиентът приключи със суетенето по всеки сантиметър от новата си лодка. Етан бе избран да изведе човека за пробно плаване, преди да натоварят платнохода на новото му ремарке. Филип наблюдаваше от пристана как масленожълтите платна — също по избор на клиента — се издуват от вятъра.
Платноходката се понесе към пристанището, наклони се елегантно. Предполагаше, че туристите в тези късни летни дни ще се спрат да погледат и ще сочат лодката. Няма по-добра реклама от качествения продукт.
— Ще я преобърне още първия път, щом я пусне на вода сам — обади се Кам.
— Естествено. Но ще му достави удоволствие — потупа го по рамото Филип. — Отивам да напиша фактурата.
В старата тухлена постройка, която бяха наели и превърнали в работилница за лодки, нямаше големи удобства. Имаше просторно помещение с окачени по гредите луминесцентни лампи. Прозорците бяха малки и винаги изглеждаха прашни.
Машини, дървен материал, инструменти, епоксидна смола, лакове и бои бяха разположени така, че винаги да са под ръка. Работната платформа в момента беше заета от голия скелет на корпуса за поръчаната им спортна лодка за риболов, която щеше да е тяхната втора изработка.
Стените бяха недоизмазани. По стръмни железни стъпала се стигаше до тясна стаичка без прозорци, която служеше за канцелария.
Независимо от размера и разположението й Филип я беше подредил най-старателно. Металното бюро може и да беше от магазин за втора употреба, но пък бе излъскано до блясък. Върху плота имаше настолен календар, старият му портативен компютър, токоизправител, телефонен апарат с две линии и записващо устройство и плексигласова поставка за химикали и моливи.
Имаше и два картотечни шкафа, настолен копирен апарат и факс.
Настани се зад бюрото и свърза компютъра. Примигващата лампичка на телефонния секретар привлече погледа му. Когато натисна бутона да прослуша съобщенията, чу само две затваряния и не им обърна внимание.
Зареди специално разработената за фирмата програма и се усмихна на надписа „Лодки от братя Куин“.
Може и да импровизират в работата, помисли си, докато въвеждаше данните за продажбата, но не беше задължително това да си личи. Ще мине парите за висококачествена хартия като рекламни разходи. Воденето на документация му беше втора природа. Писането на стандартни формуляри, ордери и сметки беше нещо съвсем елементарно, но държеше всичко да бъде изрядно.
Подаде командата към принтера точно когато телефонът иззвъня.
— „Лодки от братя Куин“.
Последва колебание и леко прокашляне, после се чу приглушен женски глас:
— Извинете, грешен номер.
— Няма нищо, сладурче — изрече Филип и откъсна разпечатаната фактура за продажба от принтера.
— Ето заминава си един щастлив човек — подхвърли Кам час по-късно, докато тримата гледаха как клиентът им потегля с натоварената на ремаркето платноходка.
— Ние сме по-щастливи. — Филип измъкна чека от джоба си и го вдигна. — Заплащане на материала, труда, режийни разноски, доставки… — После отново го прегъна на две. — Е, измъкнахме достатъчно, за да се оправим.
— Опитай се да сдържиш ентусиазма си — промърмори Кам. — Държиш чек за петцифрена сума в малката си ръчичка. Дай да отворим онези бири!
— По-голямата част от печалбата трябва да се вложи в бизнеса — предупреди Филип, докато влизаха вътре. — Почнат ли веднъж студовете, сметката ни за тока ще хвръкне над покрива. — Стрелна с поглед високия таван. — В буквален смисъл. А следващата седмица трябва да платим и данъците за тримесечието.
Кам махна капачката на едната бутилка и я подаде към брат си.
— Млъкни, Филип!
— И все пак — продължи, без да му обръща внимание той, — това е прекрасен момент в историята на семейство Куин. — Тримата леко чукнаха бутилките с бира за наздравица. — За нашия педикюрист, първия от многобройните, щастливи клиенти. Да си плава безпроблемно и да изцери още множество мазоли.
— Да каже на всичките си приятели да се обадят на братя Куин — допълни Кам.
— Да отплава в Анаполис и да стои настрани от моя район в Залива — завърши Етан, като поклати глава.
— Кой ще отскочи за обяда? — поинтересува се Кам. — Умирам от глад.
— Грейс направи сандвичи — отвърна Етан. — Отвън в хладилната ми чанта са.
— Господ да я поживи!
— Може би ще решите да поотложите мъничко обяда. — Филип чу шум от кола. — Мисля, че това, което очаквах, току-що пристигна. — Бързо излезе навън, доволен да види камиона за доставки.