— Добре й се накара, а? — подхвърли Рей, докато тичаше по стълбите редом със сина си.
— Всемогъщи Боже! — Филип се взря ядосано в лицето на баща си. — Защо следващия път просто не ме застреляш? Няма да е толкова смущаващо, колкото да умра от инфаркт на моята възраст.
— Сърцето ти е здраво. Значи не ти говори, а?
— Ще ми проговори — мрачно заяви той.
— Опитваш се да я подкупиш с шампанско?
— Действа.
— Цветята са добра идея. Обикновено успявах да мина с цветя пред майка ти. По-бързо ставаше, ако паднех на колене.
— Аз не падам на колене. — По това беше категоричен. — Тя също имаше вина.
— Те никога не са виновни — отвърна Рей и се усмихна. — Колкото по-скоро разбереш това, толкова по-бързо ще се озовеш отново в леглото й.
— Мили Боже, татко! — Потърка лицето си с ръка. — Няма да говоря с теб за секс.
— Защо не? Няма да е за пръв път. — Въздъхна тежко, щом стигнаха до партера. — Мисля, че с майка ти сме ти говорили достатъчно за секса, и то открито. Дадохме ти и първите презервативи.
— Това си беше за тогава — измърмори Филип. — Сега вече съм наясно с този въпрос.
Рей се засмя.
— Обзалагам се, че е така. Обаче сексът не е основният мотив в случая. Макар той винаги да е мотив — допълни. — Ние сме мъже, не можем да го променим. Но дамата горе те тревожи, защото не става дума само за физическо привличане. Тук става дума за любов.
— Не съм влюбен. Просто съм… не съм безразличен.
— Любовта винаги е била трудна материя за теб. — Баща му пристъпи навън във ветровитата нощ и дръпна ципа на протритото си яке, което носеше над дънките. — Когато става дума за жени, имам предвид. Всеки път, когато нещата започваха да стават сериозни, ти бързо и безцеремонно се оттегляше. — Усмихна се широко към Филип. — Този път ми се струва, че си се втурнал с главата напред.
— Тя е леля на Сет. — Обзе го раздразнение, докато завиваше покрай сградата. — Ако ще бъде част от живота му, от нашия живот, трябва да я познавам добре.
— Сет наистина е част от това. Но тази сутрин я нагруби несправедливо, защото беше изплашен.
Младият мъж се закова на място и се обърна, за да се вгледа в лицето на Рей.
— Първо, не мога да повярвам, че стоя тук и споря с теб. Второ, идва ми наум, че докато беше жив, дяволски по-добре умееше да ме оставяш сам да се справям с живота си, отколкото сега.
Баща му само се усмихна.
— Е, сега имам по-широк поглед върху нещата. Искам да си щастлив, Фил. Няма да си отида, докато не се уверя, че хората, на които държа, са щастливи. Готов съм да си отида — добави тихо. — Да бъда с майка ти.
— Успя ли да… Как е тя?
— Чака ме. — Светлината премина по лицето му и заблестя в очите. — А тя никога не е обичала да чака.
— Толкова много ми липсва.
— Знам. На мен също. Щеше да се почувства поласкана, но и ядосана от факта, че всяка жена си сравнявал с нея.
Изумен, защото това бе самата истина и тайна, която добре скриваше, Филип зяпна насреща му.
— Не е така, не е точно така.
— Поне отчасти — кимна Рей. — Трябва да откриеш твоята жена, Фил. И да я направиш своя. На път си. Днес свърши добра работа със Сет. Тя също — допълни и погледна нагоре към прозореца на Сибил. — Двамата сте добър отбор дори когато теглите в различни посоки. Защото и двамата обичате повече, отколкото успявате да си дадете сметка.
— Знаеше ли, че ти е внук?
— Не. В началото не. — Сега той въздъхна. — Дори не подозирах за съществуването на Глория. Когато дойде при мене, започна да ми крещи, да ме ругае и да ме обвинява. Не можах да я успокоя, нито да разбера каквото и да е. А след това научих, че е ходила при декана да се оплаче, че съм я преследвал сексуално. Тя е доста объркана млада жена.
— Мръсница!
Рей само помръдна с рамена.
— Ако бях разбрал за нея по-рано… е, станалото станало. Не можех да помогна на Глория, но можех да спася Сет. Разбрах го веднага щом го видях. Платих й и може би това беше грешка, но момчето имаше нужда от мен. Трябваха ми седмици, за да издиря Барбара. Исках от нея само да потвърди. Три пъти й писах. Дори й звънях в Париж, но тя не пожела да говори с мен. Още работех по въпроса, когато катастрофирах. Глупаво беше — призна, позволих на Глория да ме разстрои. Бях ядосан на нея, на себе си, тревожех се за Сет и как тримата ще реагирате, когато ви обясня всичко. Карах твърде бързо, не внимавах. Това е.
— Щяхме да те подкрепим.
— Знам. Но бях забравил и това също беше глупаво. Стела я нямаше, вие тримата имахте свой живот, а аз бях потънал в черни мисли и забравих. Но сега се грижите за Сет и това е по-важно.