— Дай да намалим малко темпото…
— Защо? — Сибил се засмя и сама извади втората бутилка. — Нали сме си свои хора. Започвам да се напивам и мисля, че това ми харесва.
Какво толкова, каза си Филип и взе бутилката, за да я отвори. Нали искаше да проникне под тази нейна лъскава и благоприлична външност. Сега няма смисъл да се отказва.
— Но си била омъжена — припомни й.
— Казах ти, че то не се брои. Не беше стабилен брак. Беше импулсивен акт, малък и неуспешен опит за бунт. От мен не става бунтар. Ммм! — Отпи от шампанското. — От мен се очакваше да се омъжа за един от синовете на съдружника на баща ми от Англия.
— За кого по-точно?
— О, който и да е. И двамата бяха приемливи. Далечни роднини на кралицата. Майка ми беше твърдо решена да осигури на дъщеря си съпруг с кралска кръв. Разбира се, аз бях едва на четиринайсет, така че разполагаше с достатъчно време да изработи плана, да избере подходящия момент. Убедена съм, че беше решила, че ще мога да се сгодя официално за единия или за другия, когато навърша осемнайсет. Брак на двадесет, дете на двадесет и две. Всичко беше обмислила.
— Но ти не й съдейства.
— Не получих такава възможност. Иначе е много вероятно да й бях съдействала. Не можех да й се противопоставям. — За момент се замисли. — Но Глория прелъсти и двамата — едновременно — в предния салон, докато родителите ми бяха на опера. Няма значение… — Замахна с ръка и отпи. — Прибраха се вкъщи и ги завариха в това положение. Имаше страхотна сцена. Промъкнах се на долния етаж и ги видях. Бяха голи — нямам предвид родителите ми.
— Естествено.
— И бяха взели нещичко. Имаше много крясъци, заплахи, молби — последните от страна на оксфордските близнаци. Споменах ли вече, че бяха близнаци?
— Не, не си.
— Напълно еднакви. Руси, бледи, с хлътнали бузи. Глория пет пари не даваше за тях, разбира се. Направи го, защото знаеше, че ще ги хванат — защото майка ми ги беше избрала за мен. Мразеше ме. Глория, не майка ми. — Сви вежда. — Майка ми не ме мразеше.
— И какво стана?
— Близнаците ги изпратиха у дома опозорени, а Глория я наказаха. Което неизбежно доведе до това, че в отговор тя обвини приятеля на баща ми, че се опитал да я прелъсти, което пък доведе до нова грозна сцена и в крайна сметка до нейното бягство. Без нея със сигурност стана по-спокойно, но пък родителите ми съсредоточиха усилията си върху моето възпитание. Чудех се защо ме възприемаха повече като някакво свое творение, отколкото като дете. Защо не можеха да ме обичат. Но пък… — Отново се облегна назад. — Не събуждам много нежни чувства. Никой никога не ме обичал.
Стана му мъчно за нея, за жената и за детето, и остави чашата си, за да обхване в ръце лицето й.
— Лъжеш се.
— Не, не се лъжа. — От усмивката й личеше, че е замаяна от виното. — Аз съм професионалист. Разбирам от тези неща. Родителите ми и Глория никога не са ме обичали. Съпругът, който не се брои, също не ме обичаше. Нямаше дори някоя от онези мили прислужници с добро сърце, за които четеш в книгите, която да ме притиска към меката си, щедра гръд и да ме обича. Никой никога не си направи труда поне да се престори и да изрече думата. Ти, от друга страна, много лесно събуждаш нежни чувства. — Плъзна свободната си ръка по гърдите му. — Никога не съм правила секс пияна. Какво ли е според теб?
— Сибил! — Улови ръката й. — Не са те оценявали. Но ти не трябва да си причиняваш същото.
— Филип! — Наведе се напред и успя да захапе долната му устна. — Животът ми винаги е бил напълно предсказуема досада. До появата ти. Първия път, когато ме целуна, мозъкът ми просто блокира. Никой не ме е карал да се чувствам така преди. А когато ме докосваш… — Бавно притегли сключените им ръце върху гърдите си. — Кожата ми пламва, сърцето ми започва да бие по-силно, а аз се чувствам освободена. Изкатерил си се и си влязъл през балкона. — Устните й обхождаха лицето му. — Донесе ми рози. Желаеше ме, нали?
— Да, желаех те, но не само…
— Вземи ме. — Отметна глава назад, за да може да погледне в прекрасните й очи. — Никога преди не съм го казвала на мъж. Не съм си го и представяла. Вземи ме, Филип! — В думите й имаше молба и обещание. — Просто ме вземи.
Празната чаша се изплъзна от ръката й, докато обвиваше ръце около него. Неспособен да устои, той я положи на дивана.