Не искам да бъда. Но за да се променя истински, за да порасна, трябва да бъдат предприети определени действия.
Помага ми като пиша всичко това — дори редът и смисълът са неточни.
Филип току-що се обади от Балтимор. Стори ми се уморен и въпреки това развълнуван. Имал среща с адвоката по иска за застраховката на баща си. Вече от месеци застрахователната компания отказва да я изплати. Разпоредили са разследване на смъртта на професор Куин и задържат плащането заради съмнение за самоубийство. Финансово, разбира се, това е допълнителна тежест за семейството, което се грижи за Сет и започва нов бизнес, но те упорито са се придържали към законовата процедура по този въпрос.
Мисля, че до днес не разбирах колко е важно за тях да спечелят тази битка. Не заради парите, както реших отначало, а за да не се петни името на баща им. Не смятам, че самоубийството е винаги акт на малодушие. Веднъж самата аз бях намислила да го направя. Бях написала бележка, имах нужните хапчета под ръка. Но бях едва на шестнайсет и твърде глупава. Естествено, скъсах писмото, изхвърлих хапчетата и забравих цялата работа.
Самоубийството щеше да бъде невъзпитано и неудобно за родителите ми.
Не звучи ли в това някакво озлобление? Нямах представа, че съм таила всичкия този гняв.
Но както разбрах, в семейство Куин смятат отнемането на собствения живот за егоистично и малодушно. През цялото време са отказвали да приемат или да допуснат другите да вярват, че този човек, когото толкова много обичат, е бил способен на такава невероятно егоистична постъпка. Сега, както изглежда, са на път да спечелят битката.
Застрахователната компания е предложила да се споразумеят. Филип е убеден, че моите показания са ги подтикнали към това решение. Може и да е прав. Разбира се, Куин са семейство, което вероятно генетично е зле настроено към всякакви споразумения. Всичко или нищо, точно така се изрази и Филип. Убеден е, също както и адвокатът му, че съвсем скоро ще получат всичко.
Радвам се за тях. Въпреки че никога не съм имала честта да познавам Реймънд и Стела Куин, имам чувството, че ги познавам от общуването ми със семейството им. Професор Куин заслужава да почива в мир. Също както Сет заслужава да вземе името Куин и да има семейство, което ще го обича и ще се грижи за него.
И аз мога да направя нещо, за да спомогна това да стане. Ще трябва да се обадя. Ще трябва да заема позиция. О, ръцете ми треперят! Ужасна страхливка съм. Не, Сет би ме нарекъл пъзла. Това е още по-лошо.
Изпитвам ужас от нея. Това е истината. Собствената ми майка ме ужасява. Никога не е посягала да ме удари, рядко е повишавала тон и въпреки това успя да ме напъха в калъп. А аз не оказах почти никаква съпротива.
Баща ми? Той беше прекалено зает да си придава важност, за да забележи.
О, доста гняв откривам в думите си.
Мога да й се обадя, мога да използвам именно положението си, което толкова държеше да постигна, за да получа онова, което искам от нея. Аз съм уважаван учен и до известна степен — известна личност. Ако й кажа, че ще се възползвам от това, ако я накарам да повярва, че наистина ще го направя, освен ако не изпрати писмени показания на адвоката на семейство Куин, в които да опише подробностите около раждането на Глория и да потвърди, че професор Куин се е опитал няколко пъти да се свърже с нея, тя несъмнено ще ме презира. Но ще го направя.
Трябва само да вдигна телефона и да направя за Сет това, което пропуснах да направя преди години. Мога да му осигуря дом, семейство и увереността, че няма от какво да се страхува.“
— Кучият му син! — Филип изтри потта от челото си. Загледа ухилен като идиот корпуса, който с братята му току-що бяха обърнали. — Страхотно копеле!
— Красиво е копелето. — Кам раздвижи рамене. Обръщането на корпуса означаваше нещо повече от напредък. Означаваше успех. Съдружниците от „Лодки от братя Куин“ отново се бяха справили, и то добре.
Етан прокара мазолестата си ръка по дъските.
— Има хубава форма.
— Започна ли да мисля, че някакъв корпус изглежда секси — заяви Кам, — си отивам вкъщи, при жена ми. Е, можем да уточним ватерлинията и да се хващаме отново на работа или можем просто да й се порадваме още малко.
— Ти уточни ватерлинията — предложи Филип. — Аз се качвам горе да подготвя документите за вноската. Време е да измъкнем малко пари от твоя стар приятел в надбягванията. Ще ни дойдат добре.
— Написа ли чековете за заплати? — попита Етан.
— Да.
— Твоят?
— Не ми…
— Трябва — довърши Кам. — Въпреки това си напиши, по дяволите! Купи на сексапилната си дама нещо. Дай ги за някое ужасно скъпо вино или ги проиграй на зарове. Но си напиши чек тази седмица. — Отново огледа корпуса. — Тази седмица си заслужава.