— Закрепих я. Дръжте така! — нареди и стана, за да мине на пръсти по стрехата до другия край. Слънцето просветна в косите му, заблестя по кожата му. Тя не беше в състояние да откъсне очи от този толкова красив мъж.
След това той отново се просна над ръба, улови веригата, издърпа я и цветисто изруга. Когато отново се изправи, намръщи се и сведе поглед към скъсаната си риза.
— Тъкмо си я бях купил.
— И беше хубава — подвикна Кам.
— Върви на майната си! — заяви Филип, смъкна ризата и избърса потта от лицето си.
„О, я виж ти! — помисли си тя. — Младият американски бог! Създаден да поразява женските сърца.“
Той напъха ризата в задния си джоб и се насочи към стълбата. И точно тогава я забеляза. Не можеше да види очите му, но разбра, че гледа към нея.
Наистина я беше видял, а докато тръгваше надолу по стълбата, вече я преценяваше. И се надяваше, че ще има възможност да я огледа отблизо.
— Имаме си компания — изрече тихо и Кам хвърли поглед през рамо.
— Хм. Много хубава.
— От десет минути е там — изтри ръце в панталоните си Етан. — Наблюдава представлението.
Филип слезе от стълбата, обърна се и като се усмихна, извика:
— Е, как изглежда?
„Завесата се вдига“ — помисли си тя и пристъпи напред.
— Много впечатляващо. Надявам се, че нямате нищо против публиката. Не можах да се сдържа.
— Ни най-малко. Днес е голям ден за фирмата „Куин“. — Протегна й ръка. — Аз съм Филип.
— Аз съм Сибил. И значи строите лодки.
— Така пише на табелата.
— Вълнуващо. Отскоро съм в града и не очаквах да попадна на лодкостроители. Какви лодки правите?
— Дървени плавателни съдове.
— Наистина ли? — Обърна се към братята му: — И сте съдружници?
— Аз съм Кам — отвърна на усмивката й и посочи, — а това е брат ми Етан.
— Приятно ми е да се запознаем. Значи Камерън — вдигна очи, за да прочете от табелата, — Етан, Филип. — Сърцето й силно затуптя, но продължи да се усмихва любезно. — А къде е Сет?
— На училище — отговори й Филип.
— О, в колежа?
— Не, той е десетгодишен.
— Ясно. — Сега видя, че на гърдите му има белези. Стари, отдавна зараснали и преминаващи опасно близо до сърцето. — Имате много интересна табела. С удоволствие бих наминала някой път да ви видя как работите.
— Винаги. Колко време смятате да останете в Сейнт Крис?
— Зависи. Приятно ми беше да се запозная с вас. — Време е да се оттегли. Гърлото й беше пресъхнало, пулсът й — ускорен. — Желая ви късмет с лодките.
— Наминете утре — подхвърли Филип, докато тя се отдалечаваше. — Ще хванете и четиримата Куин на работа.
— Може и да го направя — отвърна закачливо.
Сет, каза си наум, като внимаваше да гледа вече само напред. Току-що й се беше предоставила възможността да го види на следващия ден.
Кам тихо изсумтя:
— Бих казал, че това е жена, която знае как да върви.
— Да, наистина. — Филип пъхна ръце в джобовете и се наслади на гледката. Тесен ханш и стройни крака в яркожълт панталон, къса прилепнала лимонена блузка, пристегната в тънката талия. Прави тъмнокестеняви коси, които стигаха до раменете.
А и лицето й беше с класически овал, с кожа гладка като праскова, изразителни и добре оформени устни. Не успя да види само очите тях заради модерните слънчеви очила с метални рамки. А увереният конраалтов глас беше много вълнуващ.
— Цял ден ли ще висите да зяпате дупето на момичето, момчета? — поинтересува се Етан.
— Да бе, ти все едно, че изобщо не си я забелязал — изръмжа Кам.
— Забелязах. Просто не го превръщам в основно занимание. Няма ли да свършим някоя работа?
— След минутка — промърмори Филип и се усмихна, когато тя сви зад ъгъла и изчезна. — Сибил… Надявам се да се позадържиш в Сейнт Крис за известно време.
Не знаеше колко време ще остане. Можеше да работи където си поиска, а засега беше избрала този малък, крайбрежен градец в Мериленд на Източния бряг. Животът й беше преминал в големи градове — отначало понеже родителите й ги предпочитаха, а после защото и на нея й харесваха.
Ню Йорк, Бостън, Чикаго, Париж, Лондон, Милано. Наясно бе с градската среда и нейните обитатели. Факт беше, че доктор Сибил Грифин бе направила кариера от изучаването на градския живот. Междувременно беше натрупала дипломите си по антропология, социология и психология. Четири години в Харвард, следдипломна квалификация в Оксфорд, докторат в Смит.
Израсна в академичните среди и сега, шест месеца преди тридесетия си рожден ден, можеше сама да си избира занимание. И именно писането си беше избрала като средство за препитание.