Първата й книга, „Урбанистичен пейзаж“, беше приета добре и й спечели одобрението на критиката и скромни приходи. Но втората, „Близки непознати“, се изкачи шеметно в националната класация и я въвлече във вихъра на литературни срещи, лекции, участия в радио– и телевизионни изяви. А след като в момента PBS, т.е. Сдружението на обществените станции за културни предавания, създаваше документална поредица въз основа на нейните наблюдения и теории за градския бит и навици, стана финансово независима.
Издателят й хареса идеята за книга върху промените и традициите в малките градчета. Отначало тя го възприемаше само като прикритие, като извинение да замине за Сейнт Кристофър, да прекара времето си там заради своята лична работа.
Но беше започнала да обмисля идеята. Щеше да се получи интересно изследване. В края на краищата тя беше опитен наблюдател и добър писател.
Работата поне ще я успокоява, реши, докато крачеше из малкия си, но удобен хотелски апартамент. Естествено би било по-лесно и далеч по-продуктивно да подходи към цялото това пътуване като към даден проект. Нуждае се от време, обективност и достъп до включените в него обекти. Сега благодарение на идеално стеклите се обстоятелства, изглежда, разполагаше и с трите.
Излезе на тясната плоча, която собствениците на хотела преувеличено наричаха „тераса“. От нея се разкриваше зашеметяваща гледка към залива Чесапийк и предлагаше любопитен поглед върху живота по пристанището. Вече бе наблюдавала как рибарските лодки акостират на пристана и разтоварват резервоари с раци, с които беше известен районът. Беше наблюдавала работата на сортировачите на раци, кръженето на чайките, полета на чаплите, но още не беше влизала в нито едно от малките магазинчета.
Не беше дошла в Сейнт Кристофър за сувенири.
Можеше да премести една масичка до прозореца и да работи, като се наслаждава на гледката. Когато посоката на вятъра беше подходяща, можеше да долови откъслечни разговори с по-бавен и плавен акцент от този, който чуваше по улиците на Ню Йорк, където живееше през последните две-три години.
Не чак толкова южняшки като в Атланта, Мобийл или Чарлстън, но много по-различен от този на Севера.
В слънчевите следобеди можеше да си седи на някоя от тесните железни пейки, разпръснати по крайбрежната алея, и да наблюдава малкия свят, създаден тук от водата, рибата и човешкия труд.
Ще види как си взаимодейства една малка общност, като тази, препитаваща се от залива и туристите. Какви традиции, какви навици, какви стереотипи са формирани в нея. Начините на обличане, на движение, на разговори. Обитателите толкова рядко си дават сметка как се подчиняват на неписаните правила на поведение, наложени от конкретното място.
Правила, правила, правила. Те съществуват навсякъде. Сибил безусловно вярваше в тях.
Запита се по какви правила живеят братята Куин. Какво ги е споило в едно семейство? Несъмнено си имат свой кодекс и своя йерархия с наложени стандарти за ред, награди и дисциплина.
Къде и как се вместваше Сет във всичко това?
Установяването му, и то дискретно, беше основната й задача.
Не желаеше братята Куин да разберат коя е. За всички страни ще е по-добре никой да не знае. В противен случай напълно е възможно да се опитат и вероятно да успеят да й попречат да се среща със Сет. От няколко месеца момчето е при тях. Не може да е сигурна какво са му казали, как превратно са могли да му представят обстоятелствата.
Трябва да получи възможност да наблюдава, да проучи, да прецени и да реши. След това ще премине към действие. Няма да се поддаде на натиск. Нито ще я принудят да се чувства виновна или отговорна. Няма да бърза.
След срещата им днес следобед смяташе, че ще бъде много лесно да се запознае със семейство Куин. Единственото, което трябва да направи, бе да влезе в голямата тухлена сграда и да прояви интерес към работата по създаването на дървени лодки.
Филип Куин ще й осигури достъпа. Беше я харесал и тя лесно можеше да се възползва от това. Тъй като той прекарваше само два-три дни от седмицата в Сейнт Кристофър, нямаше опасност лекият флирт да премине в нещо по-сериозно.
Лесно щеше да получи покана за посещение в тукашния му дом. Искаше да види къде и как живее Сет, кой се грижи за него. Щастлив ли е?
Глория й беше казала, че са откраднали сина й, като са използвали влиянието и парите си.
Но Глория е лъжкиня. Сибил стисна очи, напрягайки се да остане спокойна, обективна, да не я боли. Да, Глория е лъжкиня, помисли си отново. Използвачка. Но също така и майка на Сет.