Приближи се до бюрото, отвори кожения си бележник и извади снимката. Малко момченце със сламеноруси коси и ясни сини очи се взираше насреща й. Беше направила снимката сама, първия и единствен път, когато видя Сет.
Трябва да е бил на четири, пресметна. Филип й бе казал, че сега е на десет, а Сибил добре си спомняше, че бяха изминали шест години, откакто Глория се появи на вратата й в Ню Йорк, повела за ръка сина си.
Беше отчаяна, съсипана, вбесена, плачеше и умоляваше. Не можеше да не я пусне. Направи го заради детето, което се взираше в нея с големите си уплашени очи. Сибил не знаеше нищичко за децата. Може би затова така бързо и силно обикна Сет.
А когато след три седмици се прибра у дома и откри, че са си заминали — заедно с всичките й налични пари, бижута и скъпоценната й колекция от китайски порцелан — беше поразена.
Трябваше да го очаква, каза си сега. Беше толкова типично за Глория. Но беше повярвала — имаше нужда да повярва — че най-накрая биха могли да се споразумеят. Че детето ще промени нещата. Че би могла да й помогне.
Е, този път — прибра снимката — ще бъде по-внимателна, няма да се ръководи от чувствата. Знаеше, че този път Глория казва поне част от истината. Каквото и да предприеме отсега нататък, то ще зависи само от личната й преценка.
Ще изчака да види племенника си.
Седна, включи портативния компютър и започна да нахвърля бележките си.
Между братята Куин цари разбирателство. От единствената ми среща бих казала, че се сработват добре. Ще бъде необходимо допълнително наблюдение, за да се определи каква е функцията на всеки един в общата им фирма и в отношенията им в семейството.
И Камерън, и Етан Куин са женени отскоро. Необходимо е да се запозная с жените им, за да разбера взаимоотношенията в семейството. Логично е едната от тях да представлява майчинската фигура. Тъй като Анна Спинели Куин е на пълно работно време, може да се предположи, че тази функция се изпълнява от Грейс Мънроу Куин. Все пак ще бъде нужно лично наблюдение.
Намирам за показателно, че на фирмената табела, която братята Куин окачиха днес следобед, е отбелязано името на Сет като един от тях. Не бих могла да кажа дали пренебрегването на законното му име е за негово добро.
Момчето сигурно знае, че семейство Куин желаят да му станат настойници. Засега не мога да кажа дали е получил някое от писмата, които му е писала Глория, или братята са ги скрили от него. Макар че съчувствам на положението и отчаяното й желание да си върне обратно детето, най-добре е тя да не научи, че съм тук. След като документирам констатациите си, ще се свържа с нея. Ако се води правен спор, най-добре е да подходим към въпроса с факти, вместо с голи чувства.
Да се надяваме, че адвокатът на Глория скоро ще се свърже с братята Куин и съответните юридически инстанции.
Лично за себе си се надявам утре да видя Сет и да получа възможност да се ориентирам в ситуацията. Би било полезно да науча какво знаят за произхода му. Тъй като и аз самата съвсем наскоро научих пълните подробности, все още не съм осъзнала напълно фактите и техните последствия.
Скоро ще разберем дали в малките градчета хората действително се познават много добре. Преди да приключа, възнамерявам да науча всичко, което мога за професор Реймънд Куин.
Трета глава
Според наблюденията на Сибил местният бар беше място за срещи, за опознаване на хората, за размяна на клюки.
Дали ще бъде луксозен или долнопробен, дали музиката ще е кънтри или рок, той е традиционното местенце за събиране и обмен на информация.
Кръчмата в Сейнт Кристофър определено беше точно такова място. Тук декорът бе от тъмно дърво, евтин хром и избледнели постери на лодки. Музиката беше… гръмка, реши тя, неспособна да определи точно стила на това, което кънтеше от усилвателите, изправени до малката сцена, където четирима младежи измъчваха китарите и барабаните.
Трима мъже на бара не откъсваха очи от телевизионния екран, увлечени от бейзболния мач. Наблюдаваха безмълвния танц на питчъра и батера, като същевременно отпиваха от кафявите бутилки бира и лапаха пълни шепи солени бисквитки.
Дансингът беше претъпкан. Имаше само четири двойки, но пространството беше толкова ограничено, че те често се сблъскваха. Обаче не изглеждаха притеснени от това.
Сервитьорките бяха издокарани в къси, черни полички, тесни блузи с остро деколте, мрежести чорапи и тънки, високи токчета.
Сибил изпита съчувствие към тях.
Намести се на една отдалечена разклатена маса, за да вижда по-добре посетителите. Димът и шумът не я притесняваха, нито лепкавият под или нестабилната маса.