— Поласкана съм.
— Благодаря, Марша — каза, докато тя поставяше бирата пред него.
— Само ще ми свирнете, ако искате нещо. — Марша намигна. — И ми свирнете по-силничко, щото тоя състав чупи рекорда за озвучаване тая вечер.
Което му даде повод да премести стола си малко по-близо до Сибил и да се приведе напред. Уханието й беше ненатрапчиво. Мъжът трябваше да се приближи доста, за да долови посланието му.
— Я ми кажете, доктор Грифин, какво прави един прочут урбанист в такъв непростимо провинциален, крайбрежен градец като Сейнт Крис?
— Изследване на поведенческите модели и… на традициите — поясни и вдигна чашата си за тост — в малките градчета и селските общности.
— Доста сериозна промяна в интересите.
— Социологическите и културните интереси не се и не би трябвало да се ограничават само с големите градове.
— Водите си бележки?
— Малко. Местната кръчма — започна вече по-уверено. — Редовните посетители. Тримата на бара, обсебени от един предимно мъжки спорт. Биха могли да си бъдат у дома, отпуснати във фотьойла, но предпочитат общото съпреживяване от пасивното участие в събитието. По този начин си осигуряват компания, партньори, с които да споделят интереса си.
Установи, че му е много приятно как в гласа й започват да отекват нравоучителни нотки и си проличава по-резкия, северняшки акцент.
— „Ориолс“ са в разгара на борбата, а тук си дълбоко на тяхна територия. Може би за тази игра става дума.
— Играта е само изразното средство. Принципът остава почти същият, независимо дали става дума за футбол или за баскетбол. — Сви леко рамене. — Мъжът изпитва по-голямо удоволствие от спорта, ако е в компанията на поне още един споделящ вкусовете му себеподобен. Човек трябва само да погледне рекламите, предназначени предимно за мъжката аудитория. Например бирата — почука с пръст по чашата му. — Твърде често тя се предлага, като ни представят група привлекателни мъже, заети с някаква обща дейност. След това мъжът си купува точно тази марка бира, защото е програмиран да вярва, че това ще утвърди принадлежността му към същия кръг мъже. — Видя го, че се усмихва, и повдигна вежди. — Не сте ли съгласен?
— Напротив. Занимавам се с реклама и попадението ви е доста точно.
— Реклама? — Почувства се малко виновна заради лицемерието си. — Не би ми минало през ума, че тук има особено голямо търсене.
— Работя в Балтимор. От известно време прекарвам тук почивните дни. Семейни дела. Дълга история.
— Бих искала да я чуя.
— По-късно. — Имаше нещо в тези почти прозрачни сини очи, помисли си той, обрамчени с дълги, мастилени мигли, което правеше почти невъзможно да отклони поглед от тях. — Кажете ми какво друго виждате.
— Ами… — Направи й впечатление, че той умееше да гледа една жена така, сякаш в този момент тя е най-важното нещо на света. Това караше сърцето й да затупти. — Виждате ли другата сервитьорка?
Филип отмести очи и видя как кокетната панделка отзад на полата се полюшва, докато жената пристъпваше към бара.
— Трудно може да я пропусне човек.
— Да. Тя е олицетворение на определени примитивни и чисто мъжки фантазии. Но аз имам предвид в личен, а не във физически план.
— Добре — подсмихна се Филип. — Какво виждате?
— Върши си работата, но вече брои минутите до затварянето. Знае как да усети кой е готов да даде по-голям бакшиш и да го предразположи. Направо пренебрегва онази маса с колежаните. Те няма да й направят голяма сметка. Същото поведение може да се види и при опитната и цинична сервитьорка в някой нюйоркски бар.
— Линда Брюстър — допълни информацията Филип. — Наскоро разведена, в търсене на нов, подобрен вариант на съпруг. Семейството й е собственик на пицарията, така че отдавна се занимава със сервиране. Хич не й пука. Искаш ли да танцуваме? — неочаквано я попита той.
— Какво? — Значи и това не беше Грейс, отбеляза и се върна към действителността. — Не чух?
— Понамалиха децибелите, ако просто не са включили по-тихо. Искаш ли да танцуваме?
— Добре. — Остави го да я хване за ръка и да я поведе между масите към дансинга.
— Мисля, че това трябва да е „Ейнджи“ — отбеляза Филип.
— Ако Мик и момчетата чуят какво правят с нея, моментално ще застрелят цялата група.
— Харесваш ли „Ролинг Стоунс“?
— Нима е възможно човек да не ги харесва? — Тъй като можеха единствено да се поклащат на място, отметна глава назад и го погледна. Никак не й беше неприятно лицето й да се озове толкова близо до неговото, нито да бъде принудена да притисне тяло така плътно до неговото. — Първичен и циничен рокендрол, без превземки и излишно разкрасяване. Само секс.