— Обичаш ли секса?
Засмя се.
— Как да не го харесвам? И макар да оценявам идеята, точно тази вечер нямам такива намерения.
— Винаги има и утре.
— Безспорно. — Помисли си дали да го целуне и да му позволи и той да я целуне. Като експеримент, при който със сигурност ще изпита наслада. Обаче побърза да извърне глава, така че само страните им се докоснаха. Определено беше прекалено привлекателен за такъв непремерен риск.
По-добре невредима, напомни си тя, отколкото глупава.
— Бих искал да те поканя утре на вечеря. — Леко плъзна ръка нагоре по гърба й, а после обратно до талията. — Има едно прекрасно местенце в града. Със страхотен изглед към залива и най-хубавите рибни деликатеси на крайбрежието. Можем да разговаряме спокойно, без да се надвикваме, и да ми разкажеш своя живот.
Устните му едва докоснаха ухото й и това предизвика тръпки по тялото й. Би трябвало да знае, че всеки с неговата външност ще бъде дяволски добър в ухажването.
— Ще си помисля — отрони тихо и реши да прояви смелост, като леко плъзна пръсти по тила му. — И ще те уведомя. — Щом песента свърши и следващата започна с гръм и трясък, тя се отдръпна. — Трябва да вървя.
— Какво? — Наведе се, за да може да я чуе.
— Трябва да вървя. Благодаря за танца.
— Ще те изпратя.
Върнаха се на масата и той извади няколко банкноти, докато тя си събираше нещата. Когато излязоха навън, хладният въздух и тишината я отрезвиха и тя се засмя:
— Е, това беше полезен опит. Благодаря ти.
— Не бих пропуснал възможността. Още не е много късно — добави и я хвана за ръка.
— Напротив, късно е. — Извади ключовете от колата си.
— Ела утре в работилницата. Ще ти я покажа.
— Може и да го направя. Лека нощ, Филип.
— Сибил… — Не се опита да я задържи, просто поднесе ръката й към устните си и очите му се впиха в нейните. — Радвам се, че си избрала Сейнт Крис.
— Аз също.
Вмъкна се в колата с облекчението, че се налага да се съсредоточи върху шофирането. Обаче не можа да устои, погледна в огледалото за обратно виждане и му хвърли последен поглед преди да потегли.
Филип също реши да не се връща в заведението. Мислеше си за нея, докато пътуваше към къщи, за начина, по който се извиваха и повдигаха веждите й, когато обясняваше нещо или получаваше някакъв комплимент. Това неуловимо и съкровено ухание, което се излъчваше от нея и което казваше на мъжа, че щом е достигнал достатъчно близо, за да го подуши, то може би ще има възможност да достигне и още по-близо.
Каза си, че тя е идеалната жена: красива, умна, ерудирана, изискана и… сексапилна.
Обичаше жените и страдаше, че няма време за срещи. Не че не му беше приятно да си говори с Анна и Грейс, но искаше да разговаря с жена, за която може да си мечтае как ще я отведе в леглото.
А в последно време му липсваха именно тези отношения между мъжа и жената. Обикновено след десет– или дванайсетчасовия работен ден бързаше да се прибере в апартамента си. След пристигането на Сет в семейството нямаше време за срещи и развлечения.
Седмицата беше посветена на клиентите на фирмата и на консултации с адвоката. Битката със застрахователната компания за изплащане на застраховката след смъртта на баща му беше достигнала критичната си точка. Решението за постоянно настойничество над Сет трябваше да бъде взето до три месеца. Задължението да се справя с планината от документи и непрекъснати телефонни разговори, възникващи в резултат на цялата тази дейност, беше негово. Грижата за дребните подробности беше неговата силна страна.
Почивните дни се запълваха от домакински задължения, работа и всички задачи, които не беше свършил през седмицата.
В резултат на това не му оставаше много време за приятни вечери с красиви жени, а още по-малко за опити да ги вкара в леглото си.
Което явно обясняваше безпокойството и мрачното му настроение напоследък. Когато сексуалният живот на един мъж фактически е замрял, нормално е да бъде малко изнервен.
Когато сви по алеята, къщата беше тъмна. Светеше само лампата на верандата. Беше едва полунощ, помисли си с въздишка. Докъде бяха паднали. Имаше времена, когато той и братята му по това време щяха да са навън. Е, вярно, обикновено трябваше да замъкват Етан почти насила, но след това той издържаше докрай.
Момчетата на Куин не прекарваха много петъчни нощи вкъщи.
„Сега — помисли си, докато се измъкваше от джипа — Кам сигурно е горе, сгушен до жена си, а Етан се е приютил в малката къщичка на Грейс. Несъмнено и двамата са щастливи. Проклети късметлии!“
Понеже знаеше, че няма да може да заспи, заобиколи къщата и се насочи натам, където дърветата стигаха до водата.