— Излизам на пристана. Там се навъртат няколко патици.
Хукна навън, следван от кучетата.
— Винаги има категорично мнение за всичко — иронично подхвърли младият мъж. — Предполагам, че на десет години виждаш света само в черно и бяло.
— Не харесва градския живот. — Усети, че нервността й е изместена от любопитство. — Живял ли е с теб в Балтимор?
— Не. Прекарал е известно време там с майка си — изрече го мрачно и това накара Сибил да повдигне вежди. — Част от онази дълга история, за която ти споменах.
— Казах, че с удоволствие ще я чуя.
— Тогава приеми поканата ми за вечеря. Ще поговорим и ще се поопознаем.
Отправи поглед към вратата, през която беше излязъл Сет. Трябва да прекара повече време с него. Да наблюдава. А и трябва да чуе какво имат да кажат семейство Куин относно ситуацията. Защо да не започне с Филип?
— Добре. Ще ми бъде приятно.
— Ще те взема в седем.
Тя поклати глава. Изглеждаше напълно безопасен, напълно възпитан, но предпочиташе да не поема рискове.
— Не, ще се видим там. Къде е ресторантът?
— Ще ти запиша адреса. Можем да започнем обиколката от кабинета ми.
Получи се съвсем лесно, а трябваше да признае, че беше и интересно. Самата обиколка не им отне много време. След огромното работно помещение, където беше работилницата, нямаше почти нищо друго, освен кабинетът на Филип с размери на килер, малка баня и тъмно, разхвърляно складово помещение.
После Етан търпеливо й обясни начина на гладко наковаване, ватерлиниите и оформянето на носа. Помисли си, че от него би излязъл чудесен учител с ясния му и прост начин на изразяване и търпението да отговаря на вероятно съвсем елементарните й въпроси.
Наблюдаваше с искрено възхищение как мъжете придържат дървото в една кутия, после пускат пара, докато дъската се извие в желаната от тях форма. Кам показа как краищата се напасват.
Докато наблюдаваше Кам и Сет, беше принудена да признае, че са привързани един към друг. Ако беше попаднала съвсем случайно при тях, щеше да приеме, че са братя или може би баща и син. Толкова сърдечни бяха отношенията им.
Но пък в момента има външен човек, разсъждаваше мислено, и вероятно се стараят да се представят в най-добра светлина.
Ще види как ще се държат, когато свикнат с нея.
Кам подсвирна тихо, след като Сибил си тръгна и многозначително изви вежди към Филип.
— Много е хубава, братко. Наистина е много хубава.
Филип се ухили насреща му и надигна бутилката с минерална вода.
— Не се оплаквам.
— Ще се задържи ли достатъчно, та да я…
— Ако има Господ.
Сет остави дъската до триона и изпъшка.
— Мамка му, да не искаш да кажеш, че ще вземеш да я сваляш? Ама вие само за това ли си мислите?
— Основната ни задача е да те тормозим. — Филип издърпа шапката му и го тупна с нея по главата. — А да мислим за жени е съвсем естествено.
— И накрая винаги се жените — отбеляза с отвращение Сет и се опита да си вземе шапката.
— Не искам да се женя за нея, просто искам да прекараме заедно една приятна, цивилизована вечер.
— И после да я свалиш — довърши момчето.
— Господи! Тия работи ги учи от теб — обърна се обвинително към Кам.
— Такъв си пристигна. — Прегърна през врата Сет. — Нали, братче?
Вече не се страхуваше, когато го докосваха. Ухили се.
— Поне мисля и за други неща, освен за момичета. Вие сте направо извратени.
— Извратени? — Филип сложи шапката му върху главата си, за да освободи ръцете си и ги потърка многозначително. — Хайде да хвърлим тази дребна рибка във водата.
— Не може ли да го направите по-късно? — попита Етан, докато Сет крещеше. — Или сам трябва да построя проклетата лодка?
— Тогава по-късно. — Филип се наведе, докато двамата със Сет се оказаха лице в лице. — И няма да знаеш кога, няма да знаеш къде и защо.
— Майчице, направо целият треперя!
Днес видях Сет.
Седнала пред компютъра, Сибил прехапа долната си устна, след това изтри първото изречение, което беше написала.
Днес следобед установих контакт с въпросното лице.
Така е по-добре, реши тя, по-обективно. Ако смята да подходи към ситуацията както трябва, най-добре е да възприема Сет като „въпросното лице“.
Естествено, той не ме позна. Изглежда физически здрав. Има приятна външност, слаб е, но е много жилав. Глория винаги е била слаба, така че предполагам е наследил нейния тип конструкция. Рус е като нея — или поне каквато беше, когато я видях за последен път.
Беше много спокоен в мое присъствие. Знам, че някои деца се срамуват от непознати.
Макар че не беше в работилницата, когато отидох, пристигна скоро след това. Беше отишъл до магазина. От последвалите оплаквания и разговори стигам до заключението, че често го пращат да върши дребни услуги. Това може да се разглежда в два аспекта. Единият е, че братята Куин се възползват от присъствието на такова малко момче и съответно го използват. И вторият е, че така му внушават чувство за отговорност.