Выбрать главу

Истината най-вероятно е някъде по средата.

Има куче. Смятам, че това е обичайна, дори традиционна практика за деца, живеещи в предградията или в селски райони.

Притежава също талант да рисува. Това в известен смисъл ме свари неподготвена. Самата аз имам някакви заложби, също както и майки ми. Обаче Глория никога не е проявила някакви умения или интереси към изкуството. Този общ интерес може да се окаже пътят за установяване на връзка с момчето. Ще бъде необходимо да прекарам известно време насаме с него, за да мога да избера правилния начин на действие.

Въпросното лице, по мое мнение, се чувства добре със семейство Куин. Изглежда доволен и сигурен. Но все пак у него има известна грубост, малко е невъзпитан. На няколко пъти го чух да ругае. Един-два пъти му се направи забележка, докато през останалото време никой не му обърна внимание.

Не го накараха да си измие ръцете преди хранене и никои от останалите не го смъмри, че говори с пълна уста или храни кучетата от своя сандвич. Маниерите му в никакъв случаи не могат да се нарекат ужасни, но и са далече от доброто възпитание.

Спомена, че предпочита да живее тук пред някой голям град. Всъщност прояви пълно презрение към градския живот. Съгласих се да вечерям с Филип Куин днес и ще настоявам да разбера фактите за пристигането на Сет при тях.

От това доколко тези факти съвпадат или се различават от предоставените ми от Глория, ще мога да преценя положението.

Следващата стъпка ще бъде да получа покана в дома на семейство Куин. Много държа да видя къде живее момчето, да наблюдавам него и останалите. И да се запозная с жените, които сега са част от временното му семейство.

Колебая се дали да се свържа със Социалните служби и да разкрия самоличността си, докато още не съм приключила с това лично разследване.

Сибил се облегна назад и започна да барабани с пръсти по бюрото, докато преглеждаше бележките си. Всъщност почти нищо не бе научила за момчето. И грешката е нейна. Смяташе, че ще е подготвена за тази първа среща, но не беше.

След като го видя, остана безмълвна и натъжена. Момчето е неин племенник, родственик. И въпреки това са непознати. А това не беше ли колкото по вина на Глория, толкова и по нейна вина? Беше ли се опитала някога действително да установи връзка, да го включи в живота си?

Вярно е, че много рядко знаеше къде се намира, но беше ли се отклонила някога от пътя си, за да го намери — него или сестра си.

В редките случаи през годините, когато Глория я търсеше за пари — винаги за пари — тя всеки път я питаше за Сет. Но не беше ли се задоволила само с думите на Глория, че детето е добре? Беше ли поискала някога да говори с него, да го види?

Не й ли беше просто по-лесно да изпрати парите със запис и отново да забрави за тях?

По-лесно, призна си. Защото единственият път, когато го допусна до себе си, единственият път, когато си позволи да отвори дома и сърцето си, той й беше отнет. И това й причини страдания.

Този път ще направи нещо. Ще направи каквото е нужно, каквото ще е най-добре. Но няма да си позволи прекалено емоционално обвързване. В края на краищата не е нейно дете. Дори Глория да си запази родителските права, той отново ще изчезне от живота й.

Но ще положи усилия, няма да избързва, ще се погрижи да бъде устроен добре. След това отново ще се върне към своя живот и към работата си.

Доволна от себе си, запази файла и отвори друг, за да продължи бележките си по книгата. В този момент телефонът на бюрото й иззвъня.

— Да, доктор Грифин на телефона.

— Сибил. Доста време ми бе нужно да те открия.

— Майко! — Въздъхна и затвори очи. — Здравей!

— Имаш ли нещо против да ми кажеш какво правиш?

— Ни най-малко. Правя проучване за нова книга. Как си? Как е татко?

— Моля те, не обиждай моята интелигентност. Мисля, че се разбрахме, да стоиш настрана от тази долна историйка.

— Не. — Както винаги, когато се налагаше да влиза в конфликт с близките си, стомахът й се присви. — Разбрахме се, че ти предпочиташ да стоя настрана. Аз реших, че предпочитам да не стоя. Видях Сет.

— Не ме интересува нито Глория, нито синът й.

— Но мен ме интересуват. Съжалявам, че това те дразни.

— Нима си очаквала друго? Сестра ти избра своя път в живота и той вече не е част от моя. Няма да позволя да ме въвлекат в това.