Разбира се, че няма нищо вярно в това, унило си помисли Сибил. Обичайният номер на Глория. Да обвини, да навреди, да избяга. Но все пак ще трябва да продължи да играе ролята си.
— Защо? Защо ще го прави?
— За пари.
— Не разбирам.
— Баща ми й е дал пари, много пари. За Сет. Тя е майката на Сет.
— Искаш да кажеш, че е… продала сина си срещу пари? — Дори и Глория не би могла да направи нещо толкова ужасно, каза си. Разбира се, дори и Глория! — Трудно е за вярване.
— Не всички майки притежават майчински чувства. — Сви рамене. — Написал чек за няколко хиляди на името на Глория Делаутер — така се казва тя, — и заминал за два-три дни. Върнал се със Сет.
Тя взе чашата с вода и отпи. „Дойде и взе Сет — беше изридала пред нея Глория. — Взеха ми Сет. Трябва да ми помогнеш.“
— След около два месеца — продължи Филип — изтеглил почти всичките си спестявания в разплащателни чекове. Връщал се от Балтимор, когато катастрофирал. Почина.
— Толкова съжалявам. — Изрече думите почти безгласно, осъзнавайки безсилието им.
— Държеше се, докато Кам пристигна от Европа. Помоли ни да задържим Сет, да се погрижим за него. Правим всичко възможно, за да спазим обещанието си. Не мога да кажа, че отначало не ни беше трудно — допълни, вече леко усмихнат. — Но пък изобщо не ни беше скучно. Завръщането отново тук, започването на бизнеса с лодките, не е чак толкова лошо. От цялата работа Кам се ожени — добави с усмивка. — Анна е социален работник, отговаря по случая на Сет.
— Наистина? Значи отскоро се познават.
— Предполагам, че когато те прихване, просто те прихваща. Времето няма значение.
Винаги беше смятала, че има. За да бъде успешен, бракът изисква предварително планиране, внимание и опознаване на партньора, убеденост в съвместимостта, преценка на личните стремежи.
Но пък тази част от живота на братята Куин не е нейна грижа.
— Ама че история! — С болка в сърцето се запита дали това е истината. Трябваше ли да вярва, че сестра й е продала своя син?
Накрая реши, че истината сигурно е някъде по средата. Обикновено е така.
Филип не знаеше, че в момента е сигурна в това. Той няма и представа какво е била Глория за Реймънд Куин. Когато към цялата бъркотия се прибави и този факт, как ще се промени всичко останало?
— На този етап нещата се подреждат добре. Детето е щастливо. Скоро ще получим постоянно настойничество. А и да бъдеш по-големият брат има своите предимства. Има кого да командваш.
Трябва да помисли. Трябва да отхвърли чувствата и да помисли. Но първо трябва да изкара вечерта докрай.
— Той какво смята по въпроса.
— Чувства се прекрасно. Може да се оплаква на Кам или на Етан от мен, на мен от тях двамата. Знае как да го прави. Сет е много умен. Когато баща ми го е записвал в училището, са му направили тестове. Практически е извън скалата. Знаеш ли с какъв успех завърши миналата година? С пълно отличие.
— Наистина? — Усети, че се усмихва. — Сигурно се гордееш с него.
— Разбира се. И със себе си. Тъй като аз се потях над домашните му. Доскоро бях забравил до каква степен мразя уравненията. А сега, след като ти разказах дългата си история, защо не ми кажеш какво мислиш за Сейнт Крис?
— Още се ориентирам в обстановката.
— Означава ли това, че ще останеш за известно време?
— Да, за известно.
— Не можеш да опознаеш истински един крайбрежен град, ако не излезеш в морето. Защо не дойдеш да поплаваме утре?
— Не трябва ли да се връщаш в Балтимор?
— В понеделник.
Поколеба се, после си напомни, че именно за това беше дошла тук. Ако иска да открие истината, не може да се отказва сега.
— Ще ми бъде приятно. Но не мога да гарантирам какъв моряк ще излезе от мен.
— Ще разберем. Ще мина да те взема към десет, десет и половина?
— Става. Предполагам, че всички плавате в морето.
— Включително и кучетата. — Разсмя се при изписалото се на лицето й изражение. — Няма да ги взимаме с нас.
— Не се страхувам, просто не съм свикнала с тях.
— Значи никога не си имала куче?
— Не.
— Котка?
— Не.
— Златна рибка?
Разсмя се и поклати глава.
— Не. Често се местехме от едно място на друго. Имах една съученичка в Бостън, на която кучето веднъж си роди кученца. Бяха много сладички. — Странно, че си го спомни сега. Тогава отчаяно й се искаше да вземе едно от тези кученца.
Беше невъзможно, разбира се: антични мебели, важни гости, социални ангажименти. „И дума да не става“ — отсече майка й и с това се приключи.