— Сега пък аз доста често се местя. Не е практично.
— Къде ти харесва най-много? — попита той.
— Нагаждам се. Където се установя, обикновено ме устройва, докато не се окажа на друго място.
— И в момента това е Сейнт Крис.
— Очевидно. Интересно е. — Отправи поглед през прозореца: изгряващата луна се отразяваше във водата. — Мястото е спокойно, но не е заспало. Настроението се променя, както се променя водата. Само след още някой ден ще бъда в състояние да различавам местните жители от туристите. И рибарите от всички останали.
— Как?
— Какво как? — погледна го разсеяно.
— Как можеш да различиш едните от другите?
— Само по някои най-общи наблюдения. Мога да наблюдавам пристанището от прозореца на стаята си. Туристите са по двойки, най-често са целите семейства, рядко някой е сам. Разхождат се или пазаруват. Наемат лодки. Общуват помежду си или в своята група. Повечето носят фотоапарати, карти или може би бинокли. Местните жители имат някаква цел: работа, поръчка. Понякога се спират да поздравят някой съсед. Можеш да ги видиш как отново поемат по пътя си, щом приключат разговора.
— Защо гледаш през прозореца?
— Не разбирам въпроса.
— Защо не слезеш долу на пристанището.
— Ходих. Но обикновено наблюдателят получава по-ясна представа, когато участва.
— Смятах, че получаваш по-разнообразна и по-лична представа, ако си там. — Вдигна поглед, когато сервитьорът пристигна да долее вино в чашите им и да им предложи десерт.
— Само кафе — реши Сибил. — Без кофеин.
— Същото. — Филип се приведе напред. — В онзи раздел в книгата ти за изолацията като начин за оцеляване — примерът, който използваш с легналия на тротоара човек. Как хората извръщат поглед и го заобикалят. Как някои може и да се поколебаят, преди да отминат.
— Необвързване. Дистанциране.
— Точно така. Но накрая някой все ще се спре и ще се опита да помогне. Щом един човек наруши изолацията, останалите също започват да се спират.
— Щом се наруши изолацията, става по-лесно, дори необходимо за останалите да се присъединят. Първата стъпка е най-трудната. Проведох този експеримент в Ню Йорк, Лондон и Будапеща — навсякъде със сходен резултат. Той произтича от урбанистичния начин за оцеляване чрез избягване на зрителния контакт на улицата, чрез отхвърляне на чуждото извън нашето зрително поле.
— С какво е по-различен онзи човек — първият, който спира да помогне?
— Неговият инстинкт за оцеляване още не е станал по-силен от състраданието му. Или импулсивният му инстинкт се задейства по-лесно.
— Това да. Тези хора участват в живота. Не просто преминават или се намират там. Участват.
— И смяташ, че понеже аз наблюдавам, не участвам.
— Не знам. Но мисля, че наблюдаването от разстояние не е толкова пълноценно, колкото изживяването отблизо.
— Аз се занимавам с наблюдение и го намирам за пълноценно.
Премести се по-наблизо и продължи да я гледа право в очите.
— Но ти си учен. Правиш експерименти. Защо не опиташ един експеримент с мен.
Тя сведе поглед, загледа се как пръстите му си играят с нейните и усети как възбудата бавно се разгаря.
— Това е много оригинален начин да ми предложиш да спя с теб.
— Всъщност нямах предвид точно това — макар че ако си съгласна, аз съм готов. — Усмихна й се, докато тя предпазливо поглеждаше към лицето му. — Възнамерявах да ти предложа да се поразходим из пристанището, след като приключим с кафето. Но ако предпочиташ да спиш с мен, можем да стигнем до стаята ти в хотела за… о, точно за пет минутки.
Не се отдръпна, когато главата му се приведе към нейната, когато устните му се допряха до нейните. Усещането носеше прохлада със спотаено обещание за жар — ако тя го пожелае. И тя го желаеше — сама се изненада колко много го иска точно в този момент. Желаеше разпалването и изгарянето — страстта, която ще надмогне напрежението, тревогата и съмненията й.
Но беше възпитана да се владее и сега постави леко ръка на гърдите му, за да сложи край на целувката и на изкушението.
— Мисля, че една разходка би била много приятна.
— Тогава ще се разходим.
Искаше още. Филип знаеше, че няколкото целувки ще пробудят желанието му. Но не очакваше това желание да е чак толкова остро, чак толкова нетърпимо. Може би това отчасти си е чисто честолюбие, разсъждаваше той, докато я хващаше за ръка, за да се разходят по тихия кей. Тя беше толкова хладна и сдържана. Това го накара да се пита какво ли би станало, ако отстрани цялото това благоразумие и открие жената отдолу. Да си пробие път отдолу, до голите чувства и инстинктите.
Едва не се изсмя сам на себе си. Честолюбието му беше накърнено. Защото, доколкото му беше известно, този хладен, сдържан отговор беше всичко, което възнамеряваше да му даде доктор Грифин.