Така тя се превръщаше в предизвикателство, на което щеше да му бъде много трудно да устои.
— Разбирам защо кръчмата е толкова посещавано място — погледна го с усмивка тя. — Часът е едва девет и половина, магазините са затворени, а лодките са закотвени. Тук-там се срещат хора, които се разхождат. Почти всички вече са си вкъщи.
— През лятото е малко по-оживено. Захлажда се, не ти ли е хладно?
— М-м. Съвсем не. Ветрецът е много приятен. — Спря и се загледа към поклащащите се мачти на лодките. — Тук ли държите лодката си?
— Не, имаме си пристан у дома. Ето това е скипджакът на Етан.
— Къде?
— Той е единственият скипджак в Сейнт Крис. В целия залив са останали само още около две дузини. Ето там — посочи. — С единичната мачта.
За неопитното й око платноходките не се различаваха една от друга. Големината и украсата им бяха различни, но по същество всичките си бяха лодки.
— Какво е скипджак?
— Води произхода си от плоскодънните скифове за ловене на раци в залива. — Притегли я по-близо, докато говореше. — После започнали да ги удължават и да ги правят с V-образен корпус. Трябвало да са лесни и евтини за построяване.
— Значи ходят на лов за раци с тях?
— Не, рибарите използват главно моторни лодки за прибирането на раците. Скипджакът е за стриди. Още в началото на деветнайсети век в Мериленд бил издаден закон, който разрешавал да се събират стриди само с плавателни съдове с платна.
— За да ги предпазят от изчезване?
— Точно така. Оттам е дошъл и скипджакът и е оцелял до днес. Но няма много. А и стридите са малко.
— Брат ти още ли го използва?
— Да-а. Неприятна, студена, тежка и безнадеждна работа.
— Говориш като човек с опит.
— Прекарал съм известно време с тази лодка. — Спря близо до палубата и обви ръка около талията на Сибил. — Да излезеш в морето през февруари, вятърът да те пронизва, да подскачаш по високите вълни на някоя зимна буря… общо взето, предпочитам да съм в Балтимор.
Тя се позасмя и огледа лодката. Беше много стара и груба, сякаш беше от друга епоха.
— Без дори да съм стъпвала в нея, ще се съглася с теб. И защо подскачаш по високите вълни през зимата, вместо да си в Балтимор?
— Нямам представа.
— Значи да разбирам, че това не е лодката, с която ме покани да излезем утре.
— Не, онази е прелестна кокетна платноходчица. Знаеш ли да плуваш?
Сибил изви вежди.
— Това намек за моряшките ти способности ли е?
— Не, само въпрос. Водата е прохладна, но не толкова студена, че да не можеш да се погмуркаш, ако искаш.
— Не съм си взела бански.
— И какъв ти е проблемът?
Тя се засмя и отново тръгна напред.
— Смятам, че плаването с лодка е достатъчно за един ден. Имам малко работа, която искам да довърша тази вечер. Много ми беше приятно.
— На мен също. Ще те изпратя до хотела.
— Няма нужда. Съвсем наблизо е.
— Въпреки това.
Не възрази повече. Нямаше намерение да му позволи да я изпрати до вратата или да я придума да го пусне в апартамента си. Общо взето, смяташе, че се справя много добре и с него, и с една доста трудна и объркана ситуация. Ако се прибере рано, ще има време да подреди мислите и чувствата си, преди отново да се видят на следващия ден.
А и щом като лодката е закотвена до къщата им, съществува вероятност отново да види Сет.
— Ще сляза долу утре сутринта — изрече на глас, като спря на няколко крачки от входа към фоайето. — Към десет?
— Чудесно.
— Трябва ли да си взема нещо? Освен хапчета срещу повръщане.
Филип се усмихна.
— Аз ще се погрижа за всичко. Приятни сънища.
— На теб също.
Подготви се за леката целувка за лека нощ. Устните му бяха нежни, ненастойчиви. Доволна и от двамата, тя се успокои и понечи да се отдръпне.
И тогава ръката му я улови здраво за тила и в един шеметен миг целувката стана гореща, неудържима и опасна. Ръката, която бе поставила на рамото му, се сви в юмрук, като сграбчи сакото му, вкопчи се в него за равновесие, тъй като краката й се подкосиха. Главата й се замая, а пулсът й се ускори.
Някой простена — тихо, дълбоко и продължително.
Всичко продължи само секунди, но беше разтърсващо и изгарящо като жигосване. Видя изумената възбуда в очите й, когато се отвориха и се впериха в неговите. И усети болезненото и пронизващо желание да се впива с нова сила във вътрешността му.
Този път нямаше хладен, овладян и сдържан отклик. Един пласт беше свален, отбеляза мислено и очерта с палец лицето й.
— Ще се видим утре сутринта.