Внезапната суматоха отвън в коридора отклони вниманието на ченгетата. Филип само затвори очи. Разпозна гласа, извисил се със злобно ожесточение.
Фиркана, беше първата му и последна мисъл. А когато тя влетя със залитане в стаята, отвори очи и видя, че е улучил право в десетката.
Беше се издокарала за посещението, отбеляза мислено. Жълтите й коси бяха разресани и укротени с помощта на лак. Беше силно гримирана. Би могла да е и хубава жена, но маската беше плътна и груба. Тялото й беше хубаво — то я поддържаше в бизнеса. Стриптийзьорките, които си доработват като проститутки, се нуждаят от добра външност. Беше си навлякла блузка с гол гръб и джинси и изтропа до леглото на осем сантиметрови токчета.
— Кой, по дяволите, смяташ, че ще плати за това? Само неприятности ми създаваш!
— Здрасти, мамо, и аз се радвам да те видя.
— Недей да ми се перчиш! Зарад теб ми се домъкнаха ченгета. Писна ми! — Хвърли бърз поглед към мъжете от двете страни на леглото. Също като сина си, и тя веднага разпознаваше ченгетата. — Вече е почти на четиринайсет. Приключих с него. Тоя път не ща да ми се връща! Не ща повече ченгета и социални служители да ми душат във врата. — Отблъсна сестрата, която се опита да я издърпа за рамото, и се наведе над леглото. — Защо, по дяволите, просто не умря?
— Не знам — спокойно отвърна Филип. — Опитах се.
— Никога за нищо не те е бивало. — Изгледа злобно доброто ченге, което се опита да я изтегли назад. — Никога изобщо за нищо не те е бивало. Хич не ми се появявай пред очите, когато излезеш от тук — изкрещя, докато я извличаха от стаята. — Приключих с теб!
Момчето изчака, заслушано в ругатните и крясъците й, докато търсеше да подпише документите, с които да го изхвърли от живота си. След това вдигна поглед към лошото ченге.
— Мислите, че можете да ме уплашите? Ето с това нещо живея. Няма по-лошо от такъв живот.
Два дни по-късно в стаята дойдоха непознати. Мъжът беше едър, с ясни, сини очи на широкото лице. Жената имаше буйни червени коси и покрито с лунички лице. Тя взе картона му, прегледа го, после потупа с него по дланта си.
— Здравей, Филип. Аз съм доктор Стела Куин. Това е съпругът ми Рей.
— Аха, и?
Мъжът притегли стол до леглото и седна с доволна въздишка. Приведе глава и за момент го огледа.
— Забъркал си се в страхотна каша, а? Искаш ли да се измъкнеш?
Първа глава
Филип разхлаби възела на модерната си вратовръзка. Пътят от Балтимор до източното крайбрежие на Мериленд не беше кратък, затова беше подредил компактдисковете в устройството си. Започна спокойно — малко Том Пети и „Хартбрейкърс“.
Както очакваше, трафикът в четвъртък вечер беше много натоварен. Слабият дъждец и любопитните, които не можеха да устоят на изкушението да позяпат трите катастрофи по околовръстното шосе на Балтимор, допълнително го затрудняваха.
Когато пое на юг по шосе N50, дори горещите ритми на „Стоунс“ от най-добрите им години не успяха да повдигнат настроението му.
Носеше си работа за вкъщи и все някак щеше да изнамери време за гумите „Майърстоун“ през почивните дни. Искаха изцяло нов подход към тази рекламна кампания. Щастливите гуми правят щастливи шофьори, помисли си Филип и забарабани с пръсти по волана в ритъма на вече низвергнатата китара на Кийт Ричърдс.
Което си е абсолютна заблуда, реши той. Никой не е щастлив да шофира в натоварено движение под дъжда, независимо какви са гумите на колата му.
Но все ще измисли нещо, което да накара потребителя да смята, че гумите „Майърстоун“ ще му донесат щастие, безопасност и сексапил. Работата му беше такава и него наистина го биваше.
Успяваше да се справя едновременно с проектите на четирима големи клиенти, да следи работата за други шест по-малки и нито за миг да не си проличава, че се поти над някой от тях по излъсканите коридори на „Иновейшън“. Преуспяващата рекламна компания изискваше стил, вдъхновение и съзидателност от своите служители. Не му плащаха, за да го гледат как се поти.
Даваше си сметка, че от няколко месеца се претоварва с работа. Съдбата му беше направила рязък завой и от живот, посветен на Филип Куин, беше стигнал до положение да се пита какво се е случило с неотклонно устремения му към върховете живот.
Смъртта на баща му преди шест месеца промени живота му — този живот, който Рей и Стела Куин бяха възвърнали преди седемнайсет години. Влязоха в мрачната болнична стая и му предложиха възможност за избор. Прие предоставената му възможност, защото беше достатъчно умен да разбере, че няма избор.
Връщането обратно на улицата вече не му се струваше толкова привлекателно, както преди да надупчат гърдите му с куршуми. Да живее с майка си беше изключено дори и тя да променеше решението си и да му разрешеше да си откупи връщането в тесния апартамент на Балтимор Блок. Социалните служби внимателно го следяха и Филип добре разбираше, че ще го поемат в системата в мига, в който се изправи отново на крака.