— Да, лека нощ. — Съвзе се бързо, усмихна му се и се обърна. Но докато се вмъкваше във фоайето, притисна с ръка стомаха си.
Този път сметките й излязоха погрешни, призна си. Опита се да си поеме бавно и равномерно дъх, докато вървеше към асансьора. Той не се оказа толкова уравновесен, възпитан и безобиден, колкото изглеждаше на пръв поглед. Имаше нещо много по-първично и далеч по-опасно под красивата му външност.
И каквото и да беше то, Сибил го намираше твърде примамливо.
Шеста глава
Също като да караш мотоциклет, или да се любиш, помисли си Филип, докато лавираше и се провираше между малобройните лодки из залива към един свободен кей на пристана. Беше минало известно време, откакто не беше плавал сам, но не беше забравил как става. Обаче за сметка на това беше забравил колко приятно е усещането да се носиш по водата под лекия бриз в неделната утрин, когато слънцето е топло, а водата — синя и наоколо отекват пронизителните писъци на чайките.
Ще трябва отново да започне да отделя време за такива прости удоволствия. Тъй като днес беше първият ден, в който щеше да почива от повече от два месеца насам, възнамеряваше да се възползва максимално от него. Да прекара добре няколкото часа из залива в компанията на интригуващата доктор Грифин.
Отправи поглед към хотела и се опита да определи кой е нейният прозорец. Според това, което му беше казала, той гледаше към морето. Осигуряваше й изглед към живота, който пулсира там, и нужната дистанция за изследването й.
След това я видя, застанала на малкото балконче. Лъскавите й тъмни коси бяха прибрани назад, около главата имаше ореол от слънчеви лъчи, лицето й беше сдържано и непроницаемо от разстояние.
Не чак толкова сдържано, помисли си Филип и си спомни последната наелектризираща целувка. Не, нямаше нищо сдържано в дългия, гърлен стон, нищо резервирано в бързото, неудържимо потръпване на тялото й, притиснато в неговото, в този инстинктивен, непредумишлен сигнал на кръвта, която зове кръв.
Очите й не бяха хладни, нито загадъчно далечни, когато откъсна устни от нейните и погледна в тях. Бяха леко замъглени и малко объркани. И така ставаха още по-интригуващи.
Не успя напълно да се освободи от усещането за нея — нито докато пътуваше към къщи, нито през нощта, нито сега, виждайки я отново. И като знае, че стои и се оглежда за него.
„Какво виждате, доктор Грифин? — запита я мислено Филип. — И какво възнамерявате да предприемете?“
Усмихна й се и й махна с ръка, за да й покаже, че я е видял. После се зае с маневрата за акостиране.
Веждите му се извиха с изненада, когато видя застаналия на дока Сет в очакване да закрепи въжетата.
— Какво правиш тук?
Момчето прехвърли примката през стълба.
— Пак изпълнявам ролята на момче за всичко. — В гласа му се долавяше нотка на досада, но всъщност трябваше да вложи известно старание, за да се получи. — Изпратиха ме от работилницата. За понички.
— Така ли? — Филип сковано стъпи на пристана. — Истинска отрова за кръвта.
— Хората не гризат кора от дърво за закуска — изсумтя Сет. — Само ти.
— И ще съм още силен и хубав, когато ти станеш съсухрен старец.
— Може, но на мен ще ми е по-готино.
Филип дръпна бейзболната му шапка и леко го тупна с нея по главата.
— Зависи, приятел, каква е дефиницията ти за готино.
— Предполагам, че според теб означава да сваляш гражданки.
— Тази е само една от тях. Друга е да те дебна за домашното. Завърши ли „Джони Тримейн“ за читателския си дневник?
— Да, да, да — изви очи Сет. — Човече, никога ли нямаш почивен ден?
— Как, след като животът ми е посветен на теб? — Когато Сет изсумтя, Филип само се усмихна. — Е, как ти се стори?
— Добре беше. — След това сви рамо — характерно движение за Куин. — Доста добре беше.
— По-късно довечера ще подготвим някои бележки за устното ти изказване.
— Неделната вечер е любимата ми от седмицата — заяви с подигравателна усмивка момчето. — Защото означава, че няма да те има цели четири дни.
— Стига! Знаеш, че ще ти липсвам.
— Друг път!
— Броиш часовете, докато се върна у дома.
Сет едва се сдържа да не се изсмее.
— Как ли пък не! — После наистина се разсмя, защото Филип го улови през кръста.
Сибил чу радостните смехове, докато се приближаваше към тях. Видя широката усмивка на лицето на Сет и трепна. Какво прави тук? Какво се надява да постигне? И как би могла да си замине преди да е разбрала?
— Добро утро.
Стреснат от гласа й, Филип погледна към нея и за момент отклони вниманието си — напълно достатъчно лакътят на Сет да се забие в слабините му. Изпъшка, здраво обви ръка около врата му и се наведе ниско към него.