— Бяхме прекалено големи за автомобилна гума, но винаги сме имали куче. Това е нашата къща — осведоми я Филип и разсеяно прокара ръка по косата й.
— Вашата? — Напрегна се в желанието си да види повече. Където живее Сет, каза си наум, връхлетяна от десетки противоречиви чувства.
— Прекарвахме доста време да ритаме топка или да се ритаме един друг в задния двор. Ще се върнем после и ще можеш да се запознаеш с останалите членове на семейството.
Сибил затвори очи и потисна угризенията си.
— Ще ми бъде много приятно.
Имаше си едно местенце наум. Тихото заливче с кротко плискаща се вода и пъстра сянка беше идеално за романтичен обяд. Хвърли котва край проблясващата влажна трева и под синьото есенно небе.
— Очевидно имам пропуски в изследването на района.
— О! — Филип отвори голяма хладилна чанта и измъкна бутилка вино.
— Пълно е с изненади.
— Приятни, надявам се.
— Много приятни. — Усмихна се и вдигна вежди при вида на етикета върху бутилката, която отваряше. — Много приятни.
— Мисля, че си жена, която ще оцени хубавото сухо сансере.
— Колко си проницателен.
— Наистина съм. — Извади две чаши за вино от плетената кошница и наля. — За приятните изненади — докосна чашата си до нейната.
— Има ли още?
Взе ръката й и целуна пръстите.
— Едва сега започваме. — Остави чашата, разгъна бяла покривка и я разстла върху палубата. — Масата ви е готова.
— А! — Развеселена, тя седна, заслони очи срещу слънцето и се усмихна нагоре към него. — Какъв е специалитетът днес?
— Един доста хубав пастет за възбуждане на апетита. — За да й покаже, отвори малка кутийка и пакетче с тънки филийки сухар. Намаза една и й я поднесе.
— М-м-м — кимна тя след първата хапка. — Много е вкусен.
— Който ще бъде последван от салата от раци „а ла Куин“.
— Интересно! И може би си я приготвил сам?
— Точно така — усмихна й се той. — Страхотен готвач съм.
— Готвиш, имаш вкус към качествените вина, умееш да подбираш обстановката и дънките „Ливайс“ ти стоят много добре. — Отхапа от филийката с пастета. — Изглежда си добра партия, господин Куин.
— Така си е, доктор Грифин.
Тя се засмя.
— И колко често си водил ощастливени жени на това местенце за… салата от раци „а ла Куин“?
— Всъщност не съм идвал тук с жена от лятото след втората ми година в колежа. Тогава програмата включваше доста прилично шабли, студени скариди и Мариан Тийсдейл.
— Предполагам, че трябва да съм поласкана.
— Не знам. Мариан беше знойна дама. — Отново й се усмихна. — Но поради моята неопитност и късогледство аз я изоставих заради студентка по медицина със сексапилно фъфлене и големи, кафяви очи.
— Фъфленето просто размеква мъжете. Съвзе ли се Мариан?
— Достатъчно, за да се омъжи за водопроводчик от Принсес Ан и да го дари с две дечица. Но естествено ние си знаем, че тайно копнее за мен.
Сибил се засмя и му намаза филийка сухар.
— Харесваш ми.
— И ти ми харесваш. — Улови я за китката и я задържа, докато отхапваше от филийката в ръката й. — А дори не фъфлиш.
След като устните му отново захапаха — този път връхчетата на пръстите й — не й беше чак толкова лесно да си поеме дъх.
— Голям ласкател си — продума тихо.
— А ти си много хубава.
— Благодаря. Това, което трябва да кажа обаче — продължи и издърпа ръката си, — е, че макар да си голям ласкател и много привлекателен и макар че ми е приятно да прекарвам времето си с теб, не възнамерявам да се оставя да бъда съблазнена.
— Знаеш какво казват за намеренията.
— Обикновено осъществявам моите. И макар да ми е много приятно в компанията ти, също така много добре познавам мъжете като теб. — Отново се усмихна. — Преди стотина години биха използвали думичката донжуан.
Той се замисли за момент.
— Не ми се струва обидна.
— Нямах такава цел. Донжуаните неизменно са очарователни и много рядко сериозни.
— Трябва да възразя срещу това. По някои въпроси съм много сериозен.
— Я да опитаме това. — Сибил надникна в хладилната чанта и извади друга кутия. — Бил ли си някога женен?
— Не.
— Сгодяван? — продължи, докато плъзгаше капачето, за да открие красиво подредена салата от раци.
— Не.
— Някога живял ли си с жена за период от шест или повече месеца без прекъсване?
Филип сви рамене и извади чинии от кошницата, като й подаде бледосиня ленена салфетка.
— Не.
— Значи можем да заключим, че един от въпросите, по които не си сериозен, са връзките ти с жени.
— Или можем да заключим, че все още не съм срещнал жената, с която бих искал да имам сериозна връзка.