— Бихме могли. Обаче… — Вгледа се с присвити очи в лицето му, докато той слагаше салата в чиниите. — На колко си, на трийсет?
— И една. — Добави и по една дебела филия франзела във всяка чиния.
— На трийсет и една. Типичният представител на тази културна група на трийсетгодишна възраст трябва да е преживял поне една сериозна, дълготрайна, моногамна връзка.
— Не държа да съм типичен. Маслини?
— Да, благодаря. Типичността не е задължително непривлекателно качество. Нито пък конформизмът. Всеки се придържа към някакви норми. Дори и тези, които се смятат за бунтовници срещу обществото, се придържат към определени норми на поведение.
Филип отметна глава, докато й се любуваше.
— Наистина ли, доктор Грифин?
— До голяма степен. Членовете на банди в големите градове си имат вътрешни разпоредби, устави, правила. Еднакви дрехи — допълни и взе маслина от чинията си. — В този смисъл не се различават особено от членовете на градския съвет.
— Трябваше да си там — продума на себе си Филип.
— Моля?
— Нищо. Ами… серийните убийци?
— Също следват определени схеми. — Доволна от себе си, Сибил отчупи от своята филия. — ФБР ги изучава, картотекира ги, прави им портрети. Обществото със сигурност няма да ги нарече стандартни, но всъщност те са именно такива.
„Има право, дявол да го вземе!“ — реши той. И се изпълни с още по-силно възхищение.
— Значи ти, наблюдателят, преценяваш хората само според правилата, уставите и схемите, които следват.
— Не е чак толкова трудно да разбереш хората, ако си наблюдателен.
— Ами онези с изненадващо поведение?
Сибил се усмихна, доволна от въпроса и не по-малко доволна от факта, че се беше сетил да попита. Повечето непосветени, с които общуваше, не се интересуваха от работата й.
— Те са предвидени. Винаги има толеранс за грешка и корекции. Салатата е чудесна. А изненадата, и то приятна, е, че си си дал труда да я приготвиш.
— Не смяташ ли, че хората обикновено са готови да си дадат малко труд за някого, когото обичат. — Като я видя как примигна насреща му, Филип отметна глава. — Виж ти, виж ти, това вече те обърка.
— Та ти едва ме познаваш. — Вдигна чашата си с вино — чисто защитна реакция. — Съществува разлика между това да изпитваш влечение и да обичаш. За последното е нужно повече време.
— Някои хора напредват бързо. — Приятно му беше да я вижда смутена. Изглежда, това ще се окаже твърде рядко събитие. Възползвайки се, той се приближи до нея. — Аз да.
— Вече го забелязах. Така или иначе…
— Така или иначе — харесва ми да чувам смеха ти. Харесва ми да усещам трепета ти, когато те целувам. Харесва ми нравоучителният ти тон, когато развиваш някаква теория.
Последното накара веждите й да се сключат.
— Не говоря нравоучително.
— Очарователно — прошепна той и плъзна устни по слепоочието й. — И ми харесва да виждам очите ти точно в момента, в който започвам да те смущавам. Ето защо смятам, че съм преминал етапа на простото привличане. Така че нека изпробваме предишната ти хипотеза върху теб самата и видим докъде ще ни доведе. Била ли си някога омъжена?
Устните му бяха под ухото й и страшно я затрудняваха да мисли ясно.
— Не. Е, всъщност не.
Филип изчака, облегна се назад и присви очи.
— Не или всъщност не?
— Беше необмислена постъпка, грешна преценка. Продължи по-малко от шест месеца. Не се брои. — Сибил се опита да се отдръпне мъничко, за да си осигури пространство за дишане. Но той я притегли обратно.
— Била си омъжена?
— Само формално. Не се… — Извърна глава и устните му се оказаха там. Точно там, за да посрещнат нейните, да ги принудят да се разтворят.
Беше като да се гмурнеш под бавно движеща се вълна, да бъдеш погълнат в кадифената, искряща вода. Всичко в нея се разтопи. Изненада, щеше да установи по-късно, която бе пропуснала да предвиди точно при тази схема.
— Не се брои — успя да продума, след като главата й се отпусна назад, а устните му обхождаха шията й.
— Добре.
Ако той я беше сварил неподготвена, тя бе сторила абсолютно същото с него. Внезапното й и пълно отдаване на мига накара желанието да изригне на повърхността, да забушува там. Трябва да я докосне, да изпълни ръцете си с нея, да очертае прекрасните извивки през тънката памучна материя на блузата й.
Трябва да я вкуси, сега вече по-настойчиво, докато тихите стонове на изненада и удоволствие се изтръгват от гърлото й. И докато го правеше, докато я докосваше и целуваше, ръцете й се обвиха около шията му, пръстите й се заровиха в косите му, тялото й се притисна към неговото.