— Добре, ти я хвърли.
Усмихна се, като видя как лицето й се изкриви от старание и усилие. Топката тупна пред яркочервените й маратонки. Саймън я вдигна и я накара да изпищи от удоволствие, а после любезно й я подаде.
— О-о, добро кученце! — Обри потупа търпеливия Саймън. Фулиш се промуши край тях и я събори. Тя тупна на дупето си и го възнагради със страстна прегръдка. — Сега ти — заповяда на Сет. — Ти хвърляй!
Той се подчини и метна топката. После се разсмя, като видя как двете кучета хукнаха след нея, изблъсквайки се като футболисти, хукнали по игрището. Втурнаха се сред дърветата и две птици излетяха с грак към небето.
Точно в този момент, докато Обри се заливаше от смях, кучетата лаеха, а свежият септемврийски въздух галеше страните му, Сет се чувстваше напълно щастлив. Беше си у дома.
След това вниманието му бе привлечено от шума на двигател. Когато извърна глава, видя семейната платноходка да се насочва към пристана. Застаналият на кормилото Филип вдигна ръка за поздрав. Още докато му отвръщаше, погледът на Сет се премести върху жената до него. Сякаш нещо премина в основата на тила му — нещо леко и неуловимо като крачета на паяк. Потърка разсеяно мястото, сви рамене и здраво улови Обри за ръката.
— Не забравяй, че трябва да стоиш само в средата на кея.
Тя вдигна изпълнени с обожание очи.
— Добре. Ще стоя. Мама казва никога, ама никога да не ходя сама при водата.
— Точно така. — Качи се заедно с нея върху дъсчената платформа и изчака Филип да се приближи. Жената несръчно му подхвърли въжето. Сибил не знам коя си, сети се той. За момент, докато тя пазеше равновесие и очите им се срещнаха, Сет още веднъж усети същите неясни тръпки на тила си.
После кучетата заподскачаха по кея и Обри отново се засмя.
— Ей, ангелче малко! — Филип помогна на Сибил да стъпи на дъските и намигна на Обри.
— Горе — помоли го тя.
— Позна. — Вдигна я и звучно я целуна по бузата. — Кога ще пораснеш и ще се омъжиш за мен?
— Утре!
— Винаги така казваш. Това е Сибил. Сибил, запознай се с Обри, моята любима.
— Хубава е — отсъди Обри и на бузките й се появиха трапчинките.
— Благодаря. Ти също. — Кучетата скочиха върху краката й и Сибил уплашено отстъпи крачка назад. Филип протегна ръка да я улови, преди да е паднала във водата.
— Стойте мирни! Сет, повикай кучетата. Сибил малко се притеснява от тях.
— Нищо няма да й направят — отвърна момчето и поклати глава, с което й даде да разбере, че току-що е паднала в очите му. Но все пак улови двете кучета за каишките и ги задържа, докато тя успее да мине край тях.
— Всички ли са вътре? — попита младият мъж.
— Да, чакат да стане време за вечеря. Грейс донесе огромен шоколадов сладкиш. Кам придума Анна да направи лазаня.
— Бог да го благослови! Лазанята на снаха ми е истинско произведение на изкуството — поясни на Сибил.
— Като стана дума за изкуство, искам още веднъж да ти кажа, Сет, колко много ми харесаха рисунките, които си направил за работилницата. Много са добри.
Той раздвижи рамене и се наведе да вземе две пръчки, за да ги метне към кучетата.
— Понякога просто си рисувам.
— Аз също. — Знаеше, че е глупаво, но усети как страните й се затоплят от начина, по който Сет я погледна. — Обичам да се занимавам с това в свободното си време — продължи. — Намирам го за успокояващо и приятно.
— Да, предполагам.
— Може би някой път ще ми покажеш и други твои работи.
— Ако искаш. — Отвори пред тях вратата на кухнята и се насочи право към хладилника. Тук той е у дома си, отбеляза Сибил.
Огледа стаята. Върху твърде старата на вид печка къкреше тенджера, от която се носеше апетитна миризма. По перваза на прозореца над мивката бяха наредени множество глинени саксии. От тях бе избуяла свежа зеленина.
Плотовете бяха чисти, макар и малко поиздраскани. Под стенния телефон имаше купчина вестници, затиснати с връзка ключове. В средата на масата беше поставена плитка купа, пълна с лъскави червени и зелени ябълки. Недопита чаша кафе стоеше пред стол, под който някой си беше събул обувките.
— По дяволите! Тоя рефер трябва да го гръмнат в главата. Топката излетя на половин километър.
Сибил изви вежди към гневния мъжки глас от съседната стая. Филип само се усмихна.
— Бейзбол. Кам много се вълнува от тазгодишния шампионат.
— Мачът! Забравих! — Сет затръшна вратичката на хладилника и излетя от кухнята. — Какъв е резултатът? В кой ининг са? Кой води?
— Три на два, първи, на шести пост, Мендес. Двама аут, един на втора. Сега сядай и млъквай.