— Много се вълнува — добави Филип и пусна Обри, която се дърпаше.
— Бейзболът често се превръща в лична битка между публиката и противниковия отбор. Особено — кимна със сериозен вид Сибил — по време на септемврийския кръг.
— Обичаш ли бейзбол?
— Как може да не го обичаш? — отвърна и се засмя. — Интересен обект за изучаване на мъжете, на работата в екип, на противоборството. Скорост, сръчност, хитрост и вечният сблъсък на питчера срещу батера. В крайна сметка всичко се свежда до начин на игра и издръжливост. И математика.
— Ще трябва да идем на някой мач в Камдън Ярд. Ще ми бъде много приятно да чуя мнението ти на самия терен. Да ти предложа ли нещо?
— Не, благодаря. — От всекидневната отново се чуха викове и ругатни. — Но мисля, че може да се окаже опасно да напускаме тази стая, докато отборът на брат ти губи.
— Много си проницателна. — Филип се протегна и по-гали лицето й. — Така че защо да не си стоим тук и да…
— А така, Кал! — изрева откъм стаята Кам. — Тоя кучи син е изумителен.
— Мамка му! — гласът на Сет звучеше наперено и самодоволно. — Никой вонящ калифорниец не може да избие Рипкън.
Филип въздъхна:
— Или по-добре да излезем пак навън и да се поразходим няколко ининга.
— Сет мисля, че сме обсъждали как трябва да се говори в тази къща.
— Анна — прошушна Филип. — Идва да наложи ред и дисциплина.
— Камерън, поне ти би трябвало да се държиш като зрял човек.
— Това е бейзбол, сладурче.
— Ако вие двамата не си мерите приказките, ще изключа телевизора.
— Много е строга — информира я Филип. — Всички изпитват ужас от нея.
— Сериозно? — замислено попита Сибил и погледна към всекидневната.
Чу се и друг глас, по-нисък, по-нежен, а след това категоричният отговор на Обри:
— Не, мама, моля те… Искам Сет.
— Добре си е, Грейс. Може да стои при мен.
Безгрижният отговор на Сет накара Сибил да се замисли.
— Струва ми се необичайно момче на възрастта на Сет да проявява такова търпение към едно двегодишно дете.
Филип сви рамене и се приближи до печката, за да постави нова каничка кафе.
— Много добре се разбират. Обри направо го боготвори. Това сигурно ласкае себелюбието му и той се държи много добре с нея. — Обърна се и се усмихна, когато двете жени влязоха в кухнята. — А, ето ги бегълките. Сибил, това са жените, които братята ми отмъкнаха от мен. Анна, Грейс, запознайте се с доктор Сибил Грифин.
— Искаше ни само за да му готвим — отвърна със смях Анна, докато й протягаше ръка. — Приятно ми е да се запознаем. Чела съм книгите ви. Смятам, че са гениални.
Сварена неподготвена както от думите, така и от пищната и невероятна красота на Анна Спинели Куин, Сибил започна да заеква:
— Благодаря. Благодаря ви също, че нямате нищо против натрапването ми в неделя вечер.
— Не е натрапване. Очаровани сме.
И изключително любопитни. За седемте месеца, откакто Анна познаваше Филип, това бе първата жена, която той водеше на вечеря в неделя у дома.
— Върви да гледаш бейзбола, Филип — махна с ръка към вратата, а ние трите ще се поопознаем.
— И много обича да се разпорежда — предупреди той Сибил. — Само извикай, ако имаш нужда от помощ, и ще дойда да те спася. — Решително я целуна и излезе от стаята.
Анна изсумтя многозначително, после се усмихна:
— Да пийнем по малко вино.
Грейс си издърпа стол.
— Филип каза, че ще останете известно време в Сейнт Крис и ще пишете книга за града.
— Нещо такова. — Сибил пое дълбоко дъх. В края на краищата те са просто жени. Зашеметяваща тъмноока брюнетка и ненатрапчиво прелестна блондинка. Не биваше да се притеснява. — Всъщност плановете ми са да пиша за бита, традициите и социалната среда в малките градове и селските общности.
— На Шор има и от двата вида.
— И аз така установих. Значи вие с Етан сте женени отскоро.
Усмивката на Грейс стана по-топла, а погледът й се премести върху златната халка на пръста.
— Едва от миналия месец.
— И сте израснали заедно тук.
— Аз съм родена тук. Етан дойде, когато беше на дванайсет.
— Вие също ли сте от този район? — обърна се към Анна, вече по-уверена в ролята си на интервюиращ.
— Не, аз съм от Питсбърг. Преместих се в столицата, после дойдох в Принсес Ан. Работя в Социалните служби като отговорник. Това е една от причините за интереса ми към вашите книги. Предлагам да си говорим на „ти“. — Постави чаша тъмночервено вино пред Сибил.
— О, да, ти си отговорник по случая на Сет. Филип ми разказа малко за… положението.
— Хм-м — беше единственият коментар на Анна, докато се извръщаше да вземе кухненската престилка от закачалката. — Хареса ли ти разходката?