„Значи така — отбеляза Сибил, — обсъждането на Сет с външни хора не се допуска.“ Трябваше да се примири с този факт — поне засега.
— Да, много. Повече, отколкото очаквах. Не мога да повярвам, че съм живяла досега без дори да опитам.
— И аз за пръв път се качих на лодка само преди няколко месеца. — Анна постави голяма тенджера с вода на печката. — Грейс цял живот е плавала.
— Тук, в Сейнт Кристофър, ли работиш?
— Да, почиствам къщи.
— Включително и тази, слава на Бога! — вметна Анна. — Все й казвам, че трябва да направи фирма. „Нашите прислужници“ или нещо такова. — Грейс се засмя, а тя поклати глава. — Сериозно говоря. Би било голямо удобство, особено за работещата жена. Можеш дори да се захванеш и със служебни помещения. Ако наемеш двама-трима души, слухът бързо ще се разнесе.
— Мислиш по-мащабно от мен. Не знам как да управлявам фирма.
— Обзалагам се, че ще знаеш. Семейството ти вече от поколения ръководи предприятието за раци.
— Предприятието за раци? — прекъсна я Сибил.
— „Сортиране, пакетиране, експедиране.“ — Грейс вдигна ръка. — Обзалагам се, че ако си яла раци тук, те са минали през фирмата на баща ми. Но аз никога не съм се занимавала с деловата част.
— Това не означава, че няма да можеш да се справиш. — Анна извади парче моцарела от хладилника и се зае да го стърже. — Много хора са готови да платят за добри, благонадеждни и сигурни домашни услуги. Те не искат да губят малкото свободно време, с което разполагат, за подреждане на къщата, за готвене и за пране. Традиционните роли се променят, не си ли съгласна, Сибил? Жените не могат да прекарват всяка секунда от времето си в кухнята.
— Ами, бих се съгласила, но… ами, ето че си тук.
Анна спря, примигна, после отметна глава назад и се засмя. Сибил си помисли, че прилича по-скоро на жена, която би танцувала под звуците на цигулки, а не на такава, която кротко стърже сирене в уханната кухня.
— Права си, абсолютно си права. — Поклати глава, като продължаваше да се усмихва. — Ето че съм тук, докато мъжът ми се изтяга пред телевизора, глух и сляп за всичко друго освен мача. И това често може да се види тук в неделя вечер. Нямам нищо против. Обичам да готвя.
— Наистина?
Долавяйки недоверието във въпроса й, Анна отново се засмя:
— Наистина. Доставя ми удоволствие — но не и когато трябва да тичам след работа и да приготвям нещо набързо. Затова тук се редуваме. В понеделник дояждаме това, което съм готвила в неделя. Във вторник се мъчим със сготвеното от Кам, тъй като той е просто ужасен в кухнята. В сряда вземаме нещо отвън, в четвъртък готвя аз, в петък — Филип, а в събота — кой както се уреди. Много добра система — когато работи.
— Анна смята до една година Сет да поеме готвенето в сряда.
— На неговата възраст?
Анна отметна косата си назад.
— След две седмици ще навърши единайсет. Когато бях на неговите години, вече можех да правя страхотен червен сос. Времето и силите, изразходвани за обучението му и за да го убедя, че няма да загуби своята мъжественост, ако се научи да готви, накрая ще бъдат оправдани. И освен това — допълни, като сипваше юфката във врящата вода, — ако се възползвам от довода, че може да надмине Кам в почти всяка област, от него ще излезе отличен ученик.
— Значи не се разбират.
— Разбират се чудесно. — Изправи глава, тъй като във всекидневната избухнаха викове, поздравления и тропот. — И за Сет няма нищо по-приятно от това да направи впечатление на големия си брат. Което, естествено, означава, че непрекъснато спорят и се дразнят. — Отново се усмихна. — Подразбирам, че нямаш братя.
— Не, не, нямам.
— Сестри? — попита Грейс и се зачуди защо погледът на Сибил изведнъж така охладня.
— Една.
— Винаги съм искала да имам сестра — усмихна се Грейс към Анна. — И сега си имам.
— И двете с Грейс сме били единствени деца. — Леко стисна рамото на Грейс, докато минаваше покрай нея, за да разбърка сиренето. Нещо в този непринуден, интимен жест предизвика завист у Сибил. — След като попаднахме на братята Куин, бързо свикнахме с голямо семейство. В Ню Йорк ли живее сестра ти?
— Не. — Стомахът на Сибил мъчително се сви. — Не сме твърде близки. Извинете — стана от масата, — мога ли да ползвам тоалетната?
— Разбира се, по коридора, първата врата вляво. — Анна я изчака да излезе, след това се обърна и присви устни към Грейс: — Не мога да реша точно какво мисля за нея.
— Като че ли й е малко… неудобно.
Другата жена сви рамене.
— Е, предполагам ще трябва да изчакаме и да видим, нали така?
В малката тоалетна в края на коридора Сибил наплиска лицето си с вода. Беше й горещо, нервно и леко й се гадеше. Не разбира това семейство. Те са шумни, на моменти дори груби, събрани от най-различни места. И въпреки това изглеждат щастливи, отношенията им са непринудени и са привързани един към друг.