Нямаше намерение да се връща в системата, нито при майка си, нито пък да свърши в канавката. Вече беше решил и усещаше, че единственото, от което се нуждае, е малко време, за да си състави план.
В момента това време се запълваше от някоя и друга приятна доза успокоителни, които не му се налагаше нито да купува, нито да краде. Но не си въобразяваше, че това ще трае вечно.
Огледа внимателно Стела и Рей Куин и ги определи като ексцентрици. Това го устройваше. Правят се на самаряни, искат да му осигурят място, където да се подслони, докато се възстанови, браво на тях! Браво и на него!
Казаха му, че имали къща на Източното крайбрежие, което за хлапе от големия град звучеше като на другия край на света. Но сметна, че една малка промяна на обстановката няма да му се отрази зле. Имали двама сина приблизително на неговата възраст. Филип реши, че няма нужда да се тревожи за сополанковците, отгледани от добряците.
Казаха му, че си имат правила и че образованието е на първо място. Училището изобщо не го притесняваше. С лекота се справяше, когато решаваше да го посещава.
Никакви наркотици. Стела го заяви с хладен тон, който накара момчето да преосмисли преценката си за нея, като в същото време и отправи най-ангелския си поглед и изрече едно любезно: „не, госпожо“. Изобщо не се съмняваше, че когато му се прииска да вземе нещичко, ще бъде в състояние да си го набави дори в някакво забутано градче из залива.
А след това жената се надвеси над леглото с присвити очи и иронична усмивка: „Имаш лице като излязло изпод четката на ренесансов художник. Но това ни най-малко не променя факта, че си крадец, хулиган и лъжец. Ще ти помогнем, ако го искаш. Но не ни смятай за глупаци.“
А Рей се засмя със силния си, кънтящ смях. Стисна едновременно рамото на Стела и на Филип. Щяло да му достави огромно удоволствие, каза, да наблюдава как известно време двамата ще кръстосват шпаги.
През следващите две седмици идваха още няколко пъти. Филип разговаря с тях и със социалния служител — оказа се, че може много по-лесно да преметне него, отколкото семейство Куин.
Накрая го взеха от болницата и го отведоха в хубавата си бяла къща на брега. Запозна се със синовете им и прецени позициите си. Когато научи, че и другите две момчета — Камерън и Етан, са били взети по твърде сходен начин, вече бе сигурен, че всичките са откачалки.
Разчиташе, че ще може да изчака подходящ момент. Като лекар и колежански преподавател, не притежаваха ценности, които да задигне и да продаде. Но все пак се поогледа.
Вместо да ги обере, той се влюби в тях. Взе името им и прекара следващите десет години в къщата на брега.
После Стела умря и част от неговия свят си отиде. Тя бе станала майката, каквато изобщо не вярваше, че съществува. Беше уверена, силна, любяща и проницателна. Скърбеше за нея — за тази първа истинска загуба в живота си. Излекува част от скръбта си с работа. Завърши успешно колежа и постъпи в „Иновейшън“.
Получаването на работа във фирма като „Иновейшън“ в Балтимор за него беше малка победа. Връщаше се в града на своето мизерно детство, но се връщаше като преуспял човек. Никой, видял мъжа в ушит по поръчка костюм, не би допуснал, че като дете е бил жалък крадец, пласирал понякога и наркотици, а в отделни случаи дори проституирал.
Всичко, което беше постигнал през последните седемнайсет години, дължеше на Рей и Стела Куин.
После Рей умря внезапно и остави загадки, които предстояха да се изяснят. Мъжът, когото Филип обичаше толкова всеотдайно, колкото син би могъл да обича баща, бе изгубил живота си, след като се бе блъснал с колата си в телеграфен стълб. Катастрофата беше станала посред бял ден на прав пътен участък.
Имаше друга болнична стая. Този път могъщият Куин беше прикован към леглото. Филип и братята му дадоха обещание да се грижат и да задържат при себе си последната находка на Рей Куин, още едно изоставено момче.
Но това момче имаше свои тайни и ги гледаше с очите и Рей.
В разговорите из пристанището и уличките на малкото градче Сейнт Кристофър на източното крайбрежие на Мериленд се подхвърляха намеци за прелюбодеяние, за самоубийство, за скандал. За шестте месеца, откакто хората бяха започнали да шушукат, Филип чувстваше, че изобщо не са се доближили до истината. Кой е Сет Делаутер и какъв е бил на Реймънд Куин?