Другото момче наду внушителен, яркорозов балон, спука го и отново задъвка.
— Не знам за к’во толкова ти трябва да знаеш всички щати и столиците им. Да не би да ида да живея в Северна Дакота!
— Здравей, Сет.
Той се спря и насочи вниманието си към нея.
— О, здрасти!
— Изглежда за днес училището е свършило. У дома ли отиваш?
— В работилницата. — Отново се появи онова леко гъделичкане в основата на тила му. Това го дразнеше. — Имаме работа.
— И аз съм в тази посока. — Отправи предпазлива усмивка към другите момчета. — Здравейте, аз съм Сибил.
— Аз съм Дани — отговори й другото момче. — Това е Уил.
— Приятно ми е да се запознаем.
— За обяд ядохме зеленчукова супа — важно информира всички присъстващи Уил. — И Лайза Харбър повърна навсякъде. И се наложи господин Джим да го почисти, и майка й дойде да я вземе, а ние трябваше да си напишем думите в речника. — Докато изнасяше цялата тази информация, той непрекъснато танцуваше около Сибил, а след това й отправи смайващо невинна и очарователно щастлива усмивка, на която не можа да устои.
— Надявам се, че Лайза скоро ще се оправи.
— Веднъж, когато и аз повърнах, трябваше да си стоя у дома и цял ден да гледам телевизия. Ние с Дани живеем ей там на Хирън Лейн. Ти къде живееш?
— Аз съм само на гости.
— Чичо ми Джон и леля Марджи се преместиха в Южна Каролина и ние им ходихме на гости. Имат две кучета и бебе, което се казва Майк. Ти имаш ли кучета и бебета?
— Не… не, нямам.
— Можеш да си вземеш — посъветва я той. — Можеш да отидеш в приюта за животни и да си вземеш куче — ние така направихме. А можеш да се омъжиш и да си направиш бебе, което да живее в корема ти. Няма нищо трудно.
— Божичко, Уил! — Сет вдигна очи към небето, докато Сибил само успя да примигне насреща му.
— Ами пък аз ще си имам кучета и бебета, когато порасна. Колкото си искам. — Още веднъж й отправи двайсеткаратовата си усмивка и побягна. — Чао!
— Голямо идиотче е — заяви Дани с презрението на по-големия брат. — Довиждане, Сет. — Втурна се след Уил, след малко се обърна, притича обратно и помаха с ръка към Сибил. — Чао!
— Уил изобщо не е идиотче — каза й Сет. — Просто още е малък и е истинска диария в устата, но е доста готин.
— Определено е… дружелюбен. — Нагласи чантата на рамото си и му се усмихна. — Имаш ли нещо против да повървя с теб?
— Не.
— Стори ми се, че те чух да говорите за някакъв тест по география.
— Да, днес правихме. Нищо особено.
— Обичаш ли училището?
— Няма как — повдигна рамото си, — трябва да се ходи.
— На мен винаги ми е било приятно. Да научаваш нови неща. — Засмя се. — Предполагам, че съм била идиотче.
Сет наклони глава, присви очи и се вгледа в лицето й. Спомни си, че Филип я беше нарекъл красавица. Предполагаше, че е така. Имаше хубави очи — светли с тъмни мигли. Косата й не беше чак толкова тъмна, колкото на Анна, но и не така светла като на Грейс. Беше много лъскава и като я прибираше, откриваше напълно лицето си.
Няма да е зле да я нарисува.
— Не изглеждаш като идиотче — обяви момчето точно когато Сибил вече усещаше как започва да се изчервява под дългия му, внимателен оглед. — Ама си е скука.
— О! — Не беше сигурна дали току-що е била оценена като скучна и реши да не пита. — Какво най-много ти харесва да учиш?
— Не знам. Повечето време се занимаваме с всякакви… неща — заяви бързо, успявайки да цензурира мнението си. — Май ми харесва повече, когато четем за хората, а не за нещата.
— Винаги съм обичала да изучавам хората. — Спря и посочи към малка двуетажна къща със спретнато дворче. — Според моята теория тук живее младо семейство. И мъжът, и жената ходят на работа и имат дете, което още не ходи на училище, по-вероятно момче. Предполагам, че са се познавали от години, а са женени по-малко от седем.
— Как разбра?
— Ами сега е следобед и у дома няма никого. На алеята няма коли, а и къщата изглежда празна. Но там има велосипед с три колела и няколко големи камиончета. Къщата не е нова, но е добре поддържана. В повече млади семейства днес работят и двамата, за да могат да си купят къща, да имат деца. Живеят в малко населено място. По-младите хора рядко се установяват в малки градове, освен ако единият или двамата не са израснали тук. И така приемам, че двамата са живели тук, познавали са се и накрая са се оженили. Много е вероятно детето им да се е родило в първите три години след брака, а играчките сочат, че е някъде между три и пет годинки.
— Доста хитро — реши след кратко колебание Сет.