Освен това, след като днес наблюдавах както децата, така и възрастните, с които общува, бих стигнала до заключение, че е интегриран в тази общност и е приеман като част от нея. Естествено, не бих могла, поне на този ранен стадий, да направя извод, дали за него ще е най-добре да остане тук или не.
Просто не е възможно да се пренебрегнат правата на Глория, нито пък съм се опитала да разбера желанията на момчето що се отнася до майка му.
Бих предпочела да свикне повече с мен, да започне да се чувства по-спокоен в мое присъствие, преди да разбере за роднинската ни връзка.
Нужно ми е повече време, за да…
Спря, защото телефонът иззвъня, и докато вдигаше слушалката, огледа набързо нахвърляните си бележки.
— Доктор Грифин на телефона.
— Здравейте, доктор Грифин. Защо ми се струва, че прекъснах работата ви?
Позна гласа на Филип, шеговитите нотки в него и малко гузно спусна капака на портативния си компютър.
— Защото си твърде проницателен, но мога да отделя няколко минутки. Как е в Балтимор?
— Напрегнато. Как ти се струва това? В кадъра се вижда красива млада двойка, която се смее щастливо, понесла усмихнатото си бебе към колата. Надпис: „Гуми «Майърстоун». Грижа за вашето семейство.“
— Манипулативно — потребителят е подведен да мисли, че ако си купи гуми от друга марка, никой не се грижи за него.
— Да. Така излиза. Естествено, в автомобилните списания пускаме друга реклама. Най-нов модел спортна кола в яркочервено, дълъг виещ се път, сексапилна блондинка на волана. „Гуми «Майърстоун». Можете да отидете, а може и вече да сте там.“
— Хитро.
— Клиентът го харесва и така една грижа отпада. Как е животът в Сейнт Крис?
— Спокоен. — Прехапа устната си. — Преди малко срещнах Сет. Всъщност го придумах да ми помогне за един експеримент. Добре мина.
— О, сигурно. Колко се наложи да му платиш?
— Два сладоледа.
— Евтино си минала. Това дете е истински хитрец. Какво ще кажеш за една вечеря утре, с бутилка шампанско за отпразнуване на общите ни успехи?
— Ставаше дума за хитреци.
— Цяла седмица мисля за теб.
— Три дни — поправи го тя, после взе един молив и започна да драска в бележника си.
— И нощи. Тъй като приключих с тази поръчка, мога да си тръгна малко по-рано утре. Да мина ли да те взема в седем?
— Не съм съвсем наясно къде отиваме, Филип.
— Нито пък аз. Нужно ли е?
Сибил разбираше, че никой от двамата не говори за заведения.
— Така стават по-малко недоразумения.
— Тогава ще поговорим по въпроса и може би ще преодолеем недоразуменията. Значи в седем вечерта.
Сведе поглед и забеляза, че несъзнателно е скицирала лицето му. „Лош знак — помисли си. — Много опасен знак.“
— Става. — Най-добре е човек да се справи с усложненията. — Ще се видим утре.
— Ще ми направиш ли една услуга?
— Стига да мога.
— Мисли си за мен тази нощ.
Съмняваше се, че има някакъв избор по този въпрос.
— Чао!
В кабинета си на четиринайсетия етаж в Балтимор Филип се отдръпна от елегантното си черно бюро и не обърна внимание на писукането на компютъра, което сигнализираше вътрешно съобщение по електронната поща, и се обърна към широкия прозорец.
Харесваше изгледа си към града, реставрираните сгради, отрязъците от пристанището, забързаните коли и хора долу на улицата. Но точно в момента не виждаше нищо от него.
Не можеше да се освободи от мисълта за Сибил. Това усещане беше нещо ново за него — обсебването на мислите и вниманието му. Не че му пречеше за ежедневната работа. Можеше да работи, да се храни, да твори, да представя идеите си с лекота, както и преди да я срещне.
Но тя просто присъстваше там. Като приятен гъдел в дъното и в съзнанието му през деня, който излизаше на преден план, когато енергията му не бе насочена към нещо друго.
Не беше съвсем сигурен дали му е приятно една жена да ангажира толкова много от вниманието му — особено жена, която не прави почти нищо, за да го насърчи.
Може би приема като предизвикателство наложената от нея тънка стена на любезност, тази предпазлива дистанция, която тя се опитва да поддържа. Смяташе, че може да го приеме. Това просто е още една от забавните и непостоянни игри, които мъжете и жените играят.