Но се тревожеше, че става нещо, което му беше непознато. И доколкото разбираше, това притесняваше и нея.
— Съвсем типично за теб — продума зад гърба му Рей.
— О, Господи! — Филип не се завъртя рязко назад, не се ококори. Просто затвори очи.
— Много луксозен кабинет си имаш. Май не съм идвал насам известно време. Рей се разходи из стаята и с присвити устни се вгледа в едно поставено в черна рамка платно на червени и сини петна. — Не е зле — реши накрая. — Мозъчен стимулатор. Готов съм да се обзаложа, че затова си го сложил в кабинета — да задвижва кръвта ти.
— Не мога да повярвам, че мъртвият ми баща стои в моя кабинет и се занимава с художествена критика.
— Е, така или иначе не за това исках да си поговорим. — Но се спря до една метална скулптура в ъгъла. — Обаче това място ми харесва. Винаги си имал изтънчен вкус. Изкуство, храна, жени. — Усмихна се широко, когато Филип се извърна. — Например жената, която сега занимава ума ти. Тя е от много висока класа.
— Имам нужда от почивка.
— Тук ще се съглася с теб. От месеци вече си затънал до гуши в работа. Интересна жена е, Филип. В нея има повече, отколкото виждаш или отколкото тя самата знае. Надявам се, че когато му дойде времето, ще се вслушаш в думите й, наистина ще се вслушаш.
— За какво говориш? — Вдигна ръка с дланта нагоре. — Защо ли те питам за какво говориш, след като не си тук?
— Надявам се, че вие двамата ще престанете да анализирате всяка стъпка и всеки етап и ще приемете действителността. — Рей сви рамене и пъхна ръце в джобовете на бейзболното си яке с емблемата на „Ориолс“. — Но трябва да стигнете по свой път. Ще бъде трудно, много трудно. Ти ще застанеш между Сет и онова, което го измъчва. Знам го. Искам да ти кажа, че можеш да й вярваш. Когато се стигне до сблъсъка, Филип, довери се на себе си, но имай доверие и на нея.
По гърба му преминаха хладни тръпки.
— Какво общо има Сибил със Сет?
— Не е моя работа да ти кажа. — Отново се усмихна, но усмивката не стигна до очите му. — Не си говорил с братята си за мен. А трябва. Трябва да престанеш да си мислиш, че си длъжен да контролираш всичко. Бива те за това, Господ е свидетел, но се отпусни малко. — Пое си дълбоко дъх, бавно се обърна. — Господи, майка ти щеше да е във възторг от това място. Дяволски добре се справяш с живота си дотук. — Очите му засияха. — Гордея се с теб. Знам, че ще се справиш с изпитанието.
— И вие дяволски добре се справихте с живота ми — тихо продума Филип. — Ти и мама.
— Прав си. — Рей намигна. — Продължавай така. — Когато телефонът иззвъня, той въздъхна. — Всичко, което става, е предопределено да се случи. Въпросът е как ти ще решиш да постъпиш. Вдигни телефона, Филип, и помни, че Сет има нужда от теб.
А после вече нямаше друго освен звънът на телефона и празният кабинет. Вперил поглед в мястото, където беше стоял баща му, Филип посегна към слушалката:
— Филип Куин.
Докато слушаше, очите му станаха студени. Седна, грабна химикал и започна да си води бележки по доклада на детектива за най-новите действия на Глория Делаутер.
Девета глава
— Тя е в Хамптън. — Филип задържа погледа си върху Сет, докато съобщаваше информацията. Видя как Кам окуражително постави ръка на напрегнатото рамо на момчето. — Полицаите са я прибрали за нетрезво състояние и нарушение на обществения ред, притежание на наркотици.
— Значи е в затвора. — Лицето на детето беше бяло като тебешир. — Могат да си я задържат.
— В момента е там. — „Но колко време ще остане, помисли си Филип, е друг въпрос.“ — Може и да има достатъчно пари да плати гаранцията.
— Искаш да кажеш, че може да им плати и да я пуснат. — Сет започна да трепери под ръката на Кам. — Без значение какво е направила?
— Не знам. Но засега поне ни е известно къде се намира. Ще отида да поговоря с нея.
— Недей! Недей да ходиш там!
— Сет, вече сме говорили за това. — Кам разтри треперещото му рамо, докато го извръщаше с лице към себе си. — Единственият начин да решим веднъж завинаги въпроса е да се разберем с нея.
— Няма да се върна. — Думите бяха изречени шепнешком, но пълни с гняв. — Никога няма да се върна обратно.
— Няма да се връщаш. — Етан откачи колана си за инструменти и го постави върху тезгяха. — Можеш да останеш при Грейс, докато Анна се прибере. — Погледна към Филип и Кам. — Ние отиваме в Хамптън.
— Ами ако ченгетата кажат, че трябва да се върна? Ами ако дойдат, докато ви няма, и…
— Сет! — Филип клекна и здраво го улови за раменете. — Трябва да ни имаш доверие.