— Моля ви. — Сибил инстинктивно седна и прегърна сестра си, докато отправяше поглед към полицая. — Можем ли да останем сами?
— Ще стоя отвън. — Той стрелна с поглед Глория. Дори и да си помисли колко голяма е промяната в жената, която крещеше и ругаеше, когато я доведоха в участъка преди няколко часа, изразът на лицето му не издаде нищо.
Излезе навън, затвори вратата и ги остави сами.
— Ще ти дам вода.
Сибил стана, бързо се приближи до каната с вода в ъгъла и напълни картонена чашка. Сложи я в ръката на сестра си.
— Плати ли гаранцията? Защо направо не си отиваме? Не искам да стоя тук.
— Ще се погрижа за това. Кажи ми какво стана.
— Казах, че не знам. Бях с един мъж. Бях самотна. — Подсмръкна и взе кърпата, която Сибил й подаде. — Само малко си поговорихме. Щяхме да излизаме да обядваме и тогава пристигнаха ченгетата. Той избяга и те хванаха мен. Всичко стана толкова набързо. — Зарови лице в ръцете си. — Намериха наркотик в чантата ми. Сигурно той го е сложил. Просто исках да си поговоря с някого.
— Добре. Сигурна съм, че всичко ще се изясни. — Сибил искаше да повярва, да приеме думите й и се презираше, че не може. — Как се казваше?
— Джон. Джон Барлоу. Изглеждаше толкова мил, Сибил. Толкова разбран. Наистина бях изпаднала в депресия. Заради Сет. — Смъкна ръцете си, а очите й гледаха жално. — Толкова ми липсва моето момченце.
— За Сейнт Кристофър ли беше тръгнала?
Глория сведе поглед.
— Помислих си, че само ако успея да го видя…
— Това ли те посъветва адвокатът?
— Адво… о! — Колебанието бе съвсем кратко, но пробуди предупредителни звънчета в главата на Сибил. — Не, но адвокатите не разбират. Те само непрекъснато искат пари.
— Как се казва адвокатът ти? Ще му се обадя. Може би ще успее да помогне да уредим нещата.
— Не е от този район. Виж, Сибил, искам само да изляза от тук. Не можеш да си представиш колко е ужасно. Видя ли онова ченге отвън? — Посочи с глава към врата та. — Той ме опипваше.
Стомахът на Сибил отново се присви.
— Какво имаш предвид?
— Знаеш какво имам предвид — изрече с раздразнение. — Опипваше ме и каза, че по-късно ще се върне за още. Ще ме изнасили.
Сестра й здраво стисна очи. Когато бяха ученички, Глория беше обвинила поне десетина момчета и мъже, че са я закачали, включително педагогическия си съветник и директора на гимназията. Както и собствения им баща.
— Не прави това, Глория. Казах, че ще ти помогна.
— Казвам ти, че този мръсник ме опипа навсякъде. Веднага щом изляза от тук, ще повдигна обвинение. — Смачка картонената чашка и я захвърли. — Пет пари не давам дали ми вярваш или не. Аз си знам какво стана.
— Добре, но нека първо се оправим с това. Как разбра къде да ме намериш?
— Какво? — Дивата ярост, която бе замъглила съзнанието й, я принуди да се напрегне, за да си припомни ролята. — Какво искаш да кажеш?
— Не съм ти казвала къде ще бъда. Обещах ти, че аз ще ти се обаждам. Как разбра, че съм в хотела в Сейнт Кристофър?
Беше грешка — грешка, която Глория осъзна почти веднага след обаждането си. Но беше пияна и бясна. А и, дявол да го вземе, нямаше пари, за да плати гаранцията. Каквото й беше останало, беше прибрано на сигурно място. Докато семейство Куин добавят още.
Дори не помисли, когато се обади на Сибил. Но след това имаше време да прецени постъпката си. Знаеше, че начинът да изиграе сестричката си Сибил е да заложи на чувството и за вина и отговорност.
— Познавам те — отправи й сълзлива усмивка. — Знаех си, че когато ти казах за Сет, ще ми помогнеш. Позвъних в апартамента ти в Ню Йорк. — Което наистина беше направила преди повече от седмица. — И когато от телефонната централа ми казаха, че си извън града, им обясних, че съм ти сестра и че случаят е спешен. Те ми дадоха номера на хотела.
— Разбирам. — „Звучи правдоподобно, реши Сибил, дори логично.“ — Ще се погрижа за гаранцията, Глория, но има някои условия.
— Така ли? — изсмя се тя. — Звучи ми познато.
— Трябва ми името на адвоката ти, за да мога да се свържа с него. Искам да разбера какво точно е положението в момента със Сет. Искам да разговаряш с мен. Ще отидем да вечеряме заедно и ще можеш да ми обясниш всичко за семейство Куин. Ще можеш да ми обясниш защо те твърдят, че Рей Куин ти е дал пари за Сет.
— Тия копелета са лъжци.
— Запознах се с тях — каза спокойно. — И с жените им. Видях и Сет. Много ми е трудно да свържа това, което ми казваш, с видяното.
— Не можеш всичко да напишеш ясно и точно на хартия. Господи, съвсем същата си като стария! — Понечи да стане, после изръмжа, когато белезниците я задържаха за китката. — Двамата прочути доктори Грифин.