— Това няма нищо общо с баща ми — кротко отвърна Сибил. — Но както подозирам, изцяло е свързано с твоя.
— Майната му! — Устните на Глория се изкривиха в злобна усмивка. — Майната ти и на теб! Идеалната дъщеря, идеалната ученичка, идеалния, шибан робот! Просто плати шибаната гаранция. Имам спестени пари. Ще си ги получиш обратно. Ще си върна детето и без твоята помощ, скъпа ми сестричке. Моето дете. Щом предпочиташ да вярваш на разни непознати вместо на своята плът и кръв, давай! И без това винаги си ме мразила.
— Не те мразя, Глория. И никога не съм. — Но би могла, осъзна Сибил, едновременно със зараждащата се болка в главата и в сърцето й. Боеше се, че много лесно би могла. — И не предпочитам да вярвам на друг освен на теб. Просто се опитвам да разбера.
Сестра й извърна лице, за да не види Сибил появилата се доволна усмивка. Все пак бе улучила правилния път.
— Трябва да изляза от тук. Трябва да се измия. — Постара се гласът й да се пречупи. — Не мога повече да говоря за това. Толкова съм уморена.
— Отивам да уредя документите. Сигурна съм, че няма да отнеме много време.
Докато ставаше, Глория отново сграбчи ръката й и я притисна към бузата си.
— Съжалявам. Толкова съжалявам, че ти наговорих такива неща. Не ги мисля сериозно. Просто съм разстроена и объркана. Чувствам се толкова самотна.
— Няма нищо. — Сибил издърпа ръката си и неуверено се отправи към вратата.
Докато чакаше отвън да бъдат подготвени документите за гаранцията, глътна два аспирина и един антиацид. Външно Глория се беше променила. Някога невероятно красивото момиче беше загрубяло и погрозняло. Обаче Сибил се боеше, че в емоционален план сестра й е все същото нещастно, затънало в лъжи и объркано дете, което изпитваше мрачно задоволство да разстройва близките си.
Ще настоява Глория да се съгласи на лечение. И ако наркотиците също са част от проблема, ще се погрижи тя да влезе в клиника. Жената, с която току-що бе разговаряла, със сигурност не би могла да получи настойничество над малко момче. Ще проучи възможностите за най-доброто му устройване, докато Глория отново се изправи на крака.
Ще трябва да се срещне с адвокат, разбира се. Първата й работа утре сутринта ще бъде да намери адвокат и да обсъди с него правата на Глория и най-доброто решение за Сет.
При мисълта за това стомахът й отново се присви. Конфронтацията беше неизбежна. Нищо не я караше да се чувства по-нещастна и уязвима от гневните думи и озлоблението.
Но ще се подготви. Ще има време да обмисли какво трябва да каже. Ще бъде подготвена за въпросите и исканията им, така че да може да даде правилните отговори. И ще се постарае да остане спокойна и обективна.
Когато видя Филип да влиза в сградата, всички мисли излетяха от главата й. Кръвта се отдръпна от лицето й. Остана вцепенена, когато очите му пронизаха нейните, когато се присвиха сурово.
— Какво правиш тук, Сибил?
— Аз… — смути се тя. — Имах работа.
— Така ли? — Той пристъпи по-близо, а братята му мълчаливо стояха зад него. Видя изписани на лицето й вина и страх. — Че каква работа би могла да имаш? — След като не му отговори, Филип леко наклони глава. — Каква ти е Глория Делаутер, доктор Грифин?
Наложи си погледът й да остане спокоен, а гласът й — уверен.
— Сестра.
Гневът му бе леденостуден и смъртоносен. Здраво стисна ръце в джобовете, за да не се нахвърли върху нея.
— Много удобно, нали? Мръсница! — Изрече го тихо, но тя трепна, сякаш я беше ударил. — Използва ме, за да се добереш до Сет.
Успя само да поклати глава. Вярно беше, нали така? Беше го използвала — и всички тях.
— Исках само да го видя. Той е син на сестра ми. Трябваше да се уверя, че за него се полагат грижи.
— Тогава къде, по дяволите, беше през последните десет години?
Отвори уста да отговори, но в този момент се появи Глория.
— Давай да се разкарваме от тук. Нали ще ми купиш нещо за пиене, Сиб? — Тя преметна през рамо дамската си чанта и отправи приканваща усмивка към Филип. — Ще поговорим за всичко, каквото искаш. Здрасти, готин. — Извърна се леко, опря юмрук на хълбока и се усмихна и към другите мъже. — Как е?
При други обстоятелства контрастът между двете жени би предизвикал смях. Сибил стоеше бледа и притихнала, лъскавите й тъмнокестеняви коси бяха гладко сресани назад, нямаше червило на устните, нито грим на очите. Излъчваше сдържана елегантност в добре скроения си блейзър, клин и бяла копринена блуза, докато Глория беше пристегнала щедрите си форми в черни джинси и прилепнала тениска с дълбоко изрязано остро деколте.