Беше оправила грима си, беше си сложила яркочервено червило, а очите й бяха очертани с черна линия. „Има вид — каза си Филип — на точно това, което е — застаряваща проститутка, която си търси клиенти.“
Освен това изглежда съсипана — също като майка му, когато я видя за последен път.
Глория измъкна цигара от смачкан пакет и я завъртя между пръстите си.
— Имаш ли огънче, готин?
— Глория, това е Филип Куин. — Официалното представяне отекна глухо в ушите й. — И братята му — Камерън и Етан.
— Я виж ти, я виж ти. — Злобно се усмихна Глория. — Славната тройка на Рей Куин. И какво искате?
— Отговори — лаконично отвърна Филип. — Да излезем отвън.
— Нямам какво да ви казвам и само да направите една крачка, която не ми харесва, ще се разкрещя! — Рязко замахна с незапалената цигара. — Тук е пълно с ченгета. Ще видим как ще ви хареса да постоите малко в килията.
— Глория! — Сибил постави ръка на рамото й, за да я укроти. — Единственият начин да уредим нещата е да ги обсъдим разумно.
— Не ми изглежда да искат да разговарят разумно с мен. Те ми мислят само злото. — Изкусно смени тактиката, като обгърна Сибил и се притисна в нея. — Страх ме е от тях. Моля те, Сибил, помогни ми!
— Опитвам се. Никой няма да ти стори зло, Глория. Ще намерим някое място, където можем да седнем и да поговорим. Аз ще бъда с теб.
— Ще повърна. — Отдръпна се, хвана се с ръце през корема и изтича към тоалетната.
— Ама че представление! — отбеляза Филип.
— Разстроена е. — Сибил сплете пръстите на ръцете си и ги стисна здраво. — Не е в състояние да се справи тази вечер.
Младият мъж я изгледа присмехулно.
— Да не би да искаш да повярвам, че си се хванала? Или си невероятно наивна, или смяташ, че аз съм такъв.
— Прекарала е почти целия следобед в затвора — троснато отвърна тя. — Всеки щеше да е разстроен. Не можем ли да обсъдим всичко това утре? Толкова време е чакало, може да почака още един ден.
— Сега сме тук — намеси се Кам. — Сега ще се разберем. Ще идеш ли да я доведеш, или аз да ида?
— Така ли възнамерявате да разрешите въпроса? Като я изнудвате? И мен?
— Едва ли искаш да започна да ти разправям как възнамерявам да го разреша — отговори Кам и отблъсна ръката на Етан. — След всичко, на което е подложила Сет, не можем да и направим нищо, което да не си е заслужила.
Младата жена погледна притеснено зад гърба си, където униформеният служител работеше нещо по бюрото.
— Не мисля, че някой от нас иска да прави сцена точно в полицейски участък.
— Добре — улови я за рамото Филип. — Дай тогава да излезем отвън и там да я направим.
— Ще се срещнем утре, по което време ви е удобно. Сега ще я заведа в хотела си.
— Дръж я настрана от Сейнт Крис.
Сибил трепна, когато пръстите му стиснаха по-здраво рамото й.
— Добре. Къде предлагате?
— Ще ти кажа какво предлагам — започна Кам, но Филип вдигна ръка.
— В Принсес Ан. Ще я доведеш в кабинета на Анна в Социалната служба. В девет сутринта. Така всичко ще е официално, нали? Напълно открито.
— Да — отвърна с облекчение. — Така съм съгласна. Ще я доведа. Имате думата ми.
— Две стотинки не давам за думата ти, Сибил — леко се приведе напред Филип. — Но ако не я доведеш, ще я намерим. Междувременно, ако която и да е от вас се опита да се доближи до Сет, ще й се наложи да полежи в затвора. — Пусна рамото й и отстъпи назад.
— Ще бъдем там в девет — заяви тя, като успя да устои на неудържимото желание да разтрие болезненото си рамо. После се обърна и последва сестра си в тоалетната.
— Защо се съгласи, по дяволите? — попита Кам, докато яростно крачеше навън след брат си. — Сега ни е паднала.
— Утре ще изкопчим повече от нея.
— Глупости.
— Филип е прав. — Колкото и да му беше неприятно, Етан одобряваше промяната в плановете. — Действаме при съвсем законни обстоятелства. Запазваме спокойствие. Така е по-добре за Сет.
— Защо? За да могат тая мръсница майка му и тая лъжкиня леля му да имат повече време да се наговорят? Господи, само като си помисля, че днес Сибил е била насаме със Сет почти цял час, ми се иска да…
Станалото, станало — сопна му се Филип. — Нищо му няма. И на нас нищо ни няма. — Яростта започваше да кипи в кръвта му и той затръшна вратата на джипа. — Пък и ние сме петима. Няма да се доберат до Сет.
— Той не я позна — обади се Етан. — Интересно, нали? Не знаеше коя е Сибил.
— Нито пък аз — промърмори Филип. — Но сега знам.
Първата задача на Сибил беше да осигури на Глория нещо топло за хапване, да я успокои и да я разпита внимателно. Малкият италиански ресторант беше само на няколко преки от полицейския участък и й се стори подходящ за целта.