Поредната находка? Поредното поотраснало момче, давещо се в порочното море на занемареност и насилие, което така отчаяно се нуждае от спасително въже. Или нещо повече? Един Куин по кръв и по право?
Единственото, в което можеше да е сигурен, беше фактът, че десетгодишният Сет е негов брат, също както Кам и Етан. Всеки от тях беше изтръгнат от някакъв кошмар и беше получил възможност да промени живота си.
Рей и Стела не бяха тук, за да осигурят тази възможност на Сет.
Част от Филип, онази част, живяла в младия, безотговорен крадец, ненавиждаше дори вероятността момчето да е кръвен син на Рей, плод на прелюбодеяние. Това би било предателство към всичко, на което семейство Куин го бяха научили, всичко, което му бяха показали с начина, по който бяха изживели живота си.
Мразеше се заради допускането на тази възможност, защото съзнаваше, че от време на време изучава Сет с хладен, преценяващ поглед и се пита дали момчето не е причината за смъртта на Рей Куин.
Тази неприятна мисъл насочваше вниманието му към Глория Делаутер. Майката на Сет бе обвинила професор Куин в сексуална злоупотреба. Твърдяла, че се е случило преди години, докато била студентка в университета. Но никъде не беше записано, че е посещавала лекции.
Същата жена беше продала десетгодишния си син на Рей, сякаш е стока. Със същата жена, беше сигурен Филип, баща му е ходил да се види в Балтимор, преди да поеме към къщи — и към смъртта.
Тя се беше измъкнала. Жени като Глория са изкусни в измъкването от неприятности. Наскоро беше изпратила на братята Куин заплашително писмо: „Ако искате да задържите детето, имам нужда от още.“ Филип стисна зъби при спомена за пребледнялото от страх лице на Сет, когато разбра за това.
Тази жена няма да сложи ръка на момчето, каза си той. И ще установи, че братята Куин са по-трудна мишена от един добросърдечен, възрастен мъж.
Вече не просто братята Куин, продължи разсъжденията си, докато свиваше по второкласния път, който щеше да го отведе у дома. Замисли се за семейството, движейки се бързо между нивите със соя, грах и жита, израсли над човешки бой. След като вече Кам и Етан са женени, за Сет се грижат и две предани жени.
Женени. Филип поклати глава развеселен. Кой би си го помислил? Кам се беше влюбил в сексапилната социална служителка, а Етан вече бе женен за миловидната Грейс. И мигновено се беше превърнал в баща, отбеляза Филип, на онова малко ангелче Обри.
Е, браво на него! Всъщност трябва да признае, че Анна Спинели и Грейс Мънроу сякаш са създадени за братята му. Така само ще си осигурят по-силни позиции, когато се стигне до разглеждане на молбата за постоянно настойничество над Сет. А и бракът определено им действаше добре. От самата дума обаче него го побиваха тръпки.
Предпочиташе ергенския живот с всичките му предимства. Не че през последните два-три месеца разполагаше с много време да се възползва от тях. Прекараните в Сейнт Кристофър почивни дни — да преглежда домашни, да сглобява корпуса на поредната поръчка в новооснованата фирма „Лодки от братя Куин“, да се разправя с документацията около новия бизнес, да пазарува и всичко това някак превърнало се в негово задължение — преобърнаха живота му.
На смъртното легло на баща си беше обещал, че ще се погрижи за Сет. Заедно с братята си решиха да се върнат на крайбрежието, да поемат заедно настойничеството и задълженията. За Филип това означаваше да разделя времето си между Балтимор и Сейнт Крис, а силите и доходите си — между изграждането на кариерата и грижите за най-малкия брат, както и за новия бизнес.
Всичко това си беше риск. Предполагаше, че отглеждането на десетгодишно дете не минава без главоболия и грешки от неопитност дори и при най-благоприятни обстоятелства. Сет Делаутер, отглеждан от майка проститутка, заклета наркоманка и изнудвачка, едва ли беше идеалното дете.
Създаването на фирма за строителство на лодки представляваше поредица от досадни формалности и изнурителен труд. И въпреки всичко нещата някак си вървяха.
За съжаление нямаше никакво време за себе си. А неотдавна почивните му дни преминаваха в компанията на привлекателни и интересни жени — вечеря в някое луксозно ново заведение, посещение на театър или концерт и ако се получи нужната химическа реакция, неделна закуска в леглото.
Обеща си, че ще се върне към този начин на живот. Но както би казал баща му — в близкото бъдеще…
Сви по алеята. Дъждът беше престанал, оставяйки блестящи капчици по листата и тревата. Сумракът вече се промъкваше. Виждаше светлината, която гостоприемно струеше от прозореца на всекидневната. Някои от летните цветя на Анна все още се държаха, а ранните есенни цветове вече напираха в сенките. Чуваше лая на палето — макар че за девет месеца Фулиш беше израснал прекалено едър и охранен, за да минава за пале.