Сигурно пак и е прилошало, помисли си уморено. Сега ще трябва да отиде отзад, да държи главата й, да слуша хленченето й. Още една типична ситуация.
Борейки се едновременно с отвращението и с чувството за срам, което произтичаше от него, Сибил стана и тръгна към дамската тоалетна.
— Глория, добре ли си? — Нямаше никого на мивката и не последва отговор от нито една от кабините. Започна да побутва вратите. — Глория?
В последната видя разтворения си портфейл върху спуснатия капак на тоалетната чиния. Грабна го изумена и бързо го прегледа. Видя, че документите й са там, както и кредитните карти.
Но всичките й налични пари заедно със сестра й бяха изчезнали.
Десета глава
С размътено от болка съзнание и треперещи ръце Сибил отвори вратата на хотелската стая. Само да успее да се добере до лекарствата си, до тъмна стая, до забравата, ще успее да намери някакъв начин да се справи с утрешния ден.
Ще намери начин да се изправи сама пред цялото семейство Куин с ужасното чувство, че се е провалила.
Сигурно ще бъдат убедени, че е помогнала на Глория да избяга. Как би могла да ги обвини? Вече и без това в очите на Сет е подла лъжкиня. Всъщност така се и чувстваше.
Бавно постави резето, закрепи предпазната верига, след това се облегна на вратата, докато успее отново да накара краката си да се задвижат.
Когато лампата светна, едва потисна вика си и закри очи.
— Права си за гледката — изрече откъм вратата на терасата Филип. — Много е живописна.
Свали ръцете си и го погледна. Забеляза, че е без сако и вратовръзка, но иначе изглеждаше точно като в полицейския участък: любезен, учтив и ужасно сърдит.
— Как влезе?
Усмихна се ехидно и това придаде на очите му суров и леден, златист оттенък — цветът на хапливо зимно слънце.
— Разочароваш ме, Сибил. Смятах, че изследванията ти върху… обекта включват и факта, че едно от основните качества при формирането ми е било проникването в чужда собственост.
Продължи да стои, където си беше, подкрепяна от вратата.
— Бил си крадец?
— Наред с други неща. Но достатъчно за мен. — Пристъпи напред и се настани на страничната облегалка на фотьойла. — Възхищавам ти се. Бележките ти са невероятно поучителни, дори за любител.
— Чел си записките ми? — Погледът й се стрелна към бюрото и компютъра. Ужасното главоболие й пречеше да се възмути. — Нямаш право да идваш тук непоканен. Да влизаш в компютъра ми и да четеш записките ми.
„Толкова спокойна — помисли си Филип и стана да си вземе бира от минибарчето. — Каква жена е тя?“
— Ако питаш мен, Сибил, имам всички права. Ти ме излъга, използва ме. Всичко е било предварително замислено, нали? Когато се появи край работилницата миналата седмица, планът ти вече е бил съставен. — Не можеше да остане спокоен. Докато тя стоеше и се взираше в него с безизразно лице, гневът му се надигаше. — Проникване в противниковия лагер. — Тресна бутилката върху масичката. Ударът на стъклото върху дървената повърхност отекна като гръмотевица в главата й. — Да наблюдаваш и докладваш, да подаваш информация на сестра си. И щом да бъдеш с мен ще ти помогне да се промъкнеш по-лесно зад фронтовата линия, готова си да направиш тази жертва. Щеше ли да спиш с мен?
— Не. — Притисна ръка към главата си и изпита желание да легне на пода и да се свие на кълбо. — Изобщо не смятах, че нещата ще…
— Аз пък смятам, че лъжеш. — Приближи се до нея и я хвана за раменете. — Мисля, че щеше да направиш всичко. Още едно обективно изследване, нали така? А да не говорим, че ще помогнеш на онази мръсница, сестра ти, да измъкне още пари от нас. Сет и за теб не означава нищо, също както и за нея. Само средство за постигане на целта ви.
— Не, не е така… не мога да мисля. — Болката беше нетърпима. Ако не я задържаше, щеше да падне на колене и да моли. — Аз… утре ще говорим. Не ми е добре.
— Значи и това ви е обща черта с Глория. Няма да се хвана, Сибил.
Дишането й се затрудни, зрението й се замъгли.
— Съжалявам. Не издържам повече. Трябва да седна. Моля те, трябва да седна!
Вгледа се в нея. Страните й бяха мъртвешки бледи, очите й — изцъклени, дишането й — учестено и неравномерно. „Ако се преструва — каза си Филип, — Холивуд е загубил една голяма звезда.“
Изруга и я замъкна до дивана. Тя се строполи върху възглавниците.
Чувстваше се твърде зле, за да се притеснява, и само затвори очи.
— Куфарчето ми. Хапчетата ми са в куфарчето.
Той вдигна черното куфарче от мека кожа до бюрото, разрови в него и откри шишенцето.