— Имитрекс? — вдигна поглед към нея. Главата й беше отметната назад, очите — затворени, а ръцете — здраво стиснати в скута, сякаш можеше да съсредоточи цялата болка в тях и да я удуши. — Лекарство при силна мигрена.
— Да, вземам го от време на време. — Трябва да се концентрира, заповяда си Сибил, трябва да се отпусне. Но нищо не можеше да й помогне да преодолее ужасната болка. — Трябваше да го нося. Тогава нямаше да се стигне чак дотук.
— Ето — подаде й хапчето и чаша вода.
— Благодаря. — Едва не разля водата. — Трябва да мине известно време, но е по-добре от инжекция. — Отново затвори очи и се помоли той просто да си тръгне.
— Яла ли си?
— Какво? Не. Ще се оправя.
Изглеждаше безпомощна, ужасно безпомощна. За миг си помисли, че заслужава да страда, изкуши се да я остави сама. Но после вдигна телефона и помоли да го свържат с обслужване по стаите.
— Нищо не искам.
— Стой мирна. — Поръча супа и чай, след това закрачи из стаята.
Как можа до такава степен да се заблуди за нея? Винаги беше правил бързи и точни преценки за хората. Беше видял в нея интелигентна и интересна жена. Изискана, с чувство за хумор и вкус. Но под лъскавата повърхност тя беше лъжкиня, измамничка и използвачка.
Едва не се изсмя. Току-що беше описал момчето, което през половината си живот се опитваше да забрави.
— Пишеш в записките си, че не си виждала Сет, откакто е бил на четири години. Защо дойде сега?
— Мислех, че мога да помогна.
— На кого?
Отвори очи.
— Не знам. Мислех, че ще мога да помогна на него, на Глория.
— Ако помогнеш на единия, засягаш другия. Прочетох бележките ти, Сибил. Да не би да искаш да ми кажеш, че го обичаш? „Въпросното лице изглежда в добро здраве.“ Той не е някакво шибано лице, а дете.
— Трябва да бъдем обективни.
— Трябва да бъдем човечни.
Тази дума прободе сърцето й и го накара да се присвие болезнено.
— Не ме бива много в чувствата. По-силна съм в реакциите и моделите на поведение, отколкото в усещанията. Надявах се, че ще мога да запазя известна дистанция от ситуацията, да я анализирам обективно, да определя кое е най-доброто за всички засегнати. Не се справих добре.
— Защо не си направила нищо преди? — попита Филип. — Защо не направи нищо да анализираш ситуацията, докато Сет беше при сестра ти?
— Не знаех къде са. — После въздъхна и поклати глава. Не беше време за извинения, а и мъжът, който бе вперил насреща и тези студени очи, така или иначе няма да ги приеме. — Никога не съм се опитвала сериозно да разбера. От време на време, когато ми поискаше, й изпращах пари. Общуването ми с Глория най-често се оказваше безполезно и неприятно.
— За Бога, Сибил! Сега говорим за едно малко момче, а не за сестринското съперничество.
— Страхувах се да се обвържа — рязко отвърна тя. — Единственият път, когато го направих, тя си го взе. Той е нейно дете, не мое. По този въпрос нищо не можех да направя. Помолих я да ми позволи да им помогна, но тя не пожела. Отглеждаше го сама. Родителите ми официално се отказаха от нея. Майка ми дори не знаеше, че има внук. Наясно съм, че Глория има проблеми, но едва ли й е лесно.
Филип просто се взираше в нея.
— Сериозно ли говориш?
— Няма на кого да разчита — заговори Сибил, но после отново затвори очи, тъй като на вратата се почука. — Съжалявам, но не смятам, че бих могла да поема каквато и да е храна.
— Напротив, можеш.
Филип отвори вратата, за да влезе момчето, и му посочи да остави подноса на масичката пред дивана. После бързо го отпрати с щедър бакшиш.
— Опитай супата — нареди й. — Организмът ти трябва да поеме нещо, иначе ще започне да ти се гади от лекарството. Майка ми беше лекар, не забравяй.
— Добре. — Взе лъжицата, като си казваше, че това просто е още едно лекарство. — Благодаря ти. Сигурна съм, че не си в настроение за любезности.
— По-трудно ми е да те нападам, когато не си в състояние да се биеш. Хапни, Сибил, и ще направим един-два рунда.
Тя въздъхна. Остротата на болката започваше да се притъпява. Сега вече може да се справи с нея. И с него.
— Надявам се, че поне ще се опиташ да разбереш моята гледна точка. Глория ми се обади преди две седмици. Беше отчаяна, уплашена. Каза ми, че е загубила Сет.
— Загубила? — изсмя се саркастично Филип. — О, страхотно!
— Най-напред си помислих, че става дума за отвличане, но успях да изтръгна някои подробности от нея. Обясни ми, че той е с вашето семейство, че сте й го взели. Беше изпаднала в истерия, толкова се страхуваше, че никога няма да успее да си го върне. Нямаше пари да плати на адвокат. Съвсем сама се бореше с цяло семейство, с цялата система. Изпратих й пари за адвокат и й казах, че ще й помогна. Че трябва да чака, докато й се обадя. Реших да дойда и лично да видя какво е положението. Знам, че Глория не винаги казва цялата истина, че е способна да извърта нещата, както на нея й е удобно. Но оставаше фактът, че Сет е при вас, а не при нея.