— И благодаря на Бога за това!
— Знам, че вие му осигурявате хубав дом, но тя му е майка, Филип. Има право да задържи сина си.
Внимателно се вгледа в лицето й. Не знаеше дали да се ядосва, или да се удивлява.
— Наистина го мислиш, а?
Страните й постепенно си възвръщаха цвета. Очите й се бяха избистрили и вече го гледаха уверено.
— Какво имаш предвид?
— Мислиш, че семейството ми е взело Сет. Че сме се възползвали от една нещастна, самотна майка и сме й измъкнали детето. Че тя си го иска обратно. Че дори е наела адвокат, който да действа за настойничество.
— Той е при вас — изтъкна Сибил.
— Съвсем правилно. И се намира точно там, където му е мястото, и тук ще остане. Нека ти съобщя някои факти. Тя е изнудила баща ми и му е продала Сет.
— Знам, че мислиш така, но…
— Казах факти, Сибил. Преди година Сет е живял в мръсна стая в Балтимор, а сестра ти е била на тротоара.
— На тротоара?
— Господи, откъде падаш? Търсела си е клиенти. Тук не става дума за някоя проститутка със златно сърце, това не ти е някоя отчаяна, изоставена майка, готова на всичко, за да оцелее и да нахрани детето си. Осигурявала си е пари за пристрастяването си.
Тя само бавно поклати глава.
— Откъде знаеш всички тези неща?
— Знам ги, защото живея със Сет. И защото съм говорил с него, изслушвал съм го.
Ръцете й се вледениха. Вдигна каничката с чай, за да ги стопли, и наля малко в една чаша.
— Той е малък. Може и да се е заблудил.
— Сигурно. Обзалагам се, че е така. Сигурно се е заблудил, когато си е носела дозата у дома, когато така се е гипсирала, че се е просвала на пода и той се е чудел дали не е умряла. Сигурно се е заблудил, когато го е пребивала от бой, ако е в настроение.
— Значи го е удряла. — Чашата изтрака върху чинийката. — Удряла го е?
— Пребивала го е. Няма такова нещо като цивилизован бой, доктор Грифин. Юмруци, колани, опакото на ръката. Получавала ли си някога юмрук в лицето? — Вдигна своя, за да го види. — Представи си го. Това е точно колкото юмрука на жена спрямо, да речем, пет-шестгодишно дете. Прибави към него алкохол и наркотици и юмрукът става доста по-бърз и по-силен. Изпитвал съм го. — Наклони ръката, вгледа се в юмрука си. — Майка ми предпочиташе прахчета — за непосветените това ще рече хероин. Ако не си получеше дозата, човек бързо се научаваше да стои далече от пътя й. Знам съвсем точно какво е озлобена, побесняла жена да ти се нахвърли с юмруци. — Очите му отново се насочиха към Сибил. — Сестра ти никога повече няма да получи възможност да ги използва върху Сет.
— Т-тя… трябва да се лекува. Изобщо не съм… Сет беше добре, когато го видях. Ако знаех, че му посяга…
— Не съм свършил. Той е хубаво дете, нали така? Някои от клиентите на Глория са били на същото мнение.
Цветът, върнал се по страните й, отново се отдръпна.
— Не! — Тръсна глава и се изправи замаяно. — Не, не го вярвам. Това е ужасно! Невъзможно!
— Нищо не е направила, за да попречи. — Този път не обърна внимание на пребледнелите й страни и продължи: — Абсолютно нищичко не е направила, за да го предпази. Сет е бил принуден да се справя сам. Отблъсквал ги е или се е криел. Рано или късно е щял да се появи някой, когото е нямало да успее да отблъсне, нито пък да успее да се скрие.
— Това не е възможно. Тя не би могла.
— Би могла — особено ако така ще си докара някой и друг долар отгоре. Трябваше да минат месеци, докато Сет свикне да приема дори и най-невинно докосване. И досега има кошмари. А щом се произнесе името на майка му, трябва да видиш страха, изписан в очите му. Ето такова е положението, доктор Грифин.
— Господи! Как може да очакваш от мен да приема всичко това? Да повярвам, че е способна на такова нещо? — Притисна ръка към сърцето си. — Израснала съм с нея. Теб те познавам от по-малко от седмица и очакваш да приема тези ужаси, тази гадост като факт.
— Мисля, че ми вярваш — продума той след малко. — Мисля, че в крайна сметка си умна и, да кажем, достатъчно наблюдателна, за да разбираш истината.
Ужасяваше се, че е така.
— Ако това е истината, защо съответните власти не са предприели нищо? Защо не са му помогнали?
— Сибил, нима толкова време си живяла в твоя красив свят и наистина не знаеш какво представлява животът на улицата? Колко много такива като Сет има там? Системата понякога действа — за малкото късметлии. На мен не ми помогна. Нито на Сет. Рей и Стела Куин ми помогнаха. А точно преди по-малко от година баща ми е платил на сестра ти първата вноска за едно десетгодишно момче. Доведе Сет у дома, осигури му живот, и то приличен.