— Филип! — Импулсивно стана и го изчака да се обърне. — Не беше ли късмет това, че обстоятелствата се промениха, преди да сме допуснали грешката със секса?
Той наклони глава, едновременно поразен и развеселен, че се е решила на такива опасни думи за раздяла.
— Скъпа, аз съм си голям късметлия.
После затвори вратата.
Единадесета глава
Трябваше да кажат на Сет. Имаше само един начин да се направи това — да му се съобщи направо, като на човек от семейството. Етан и Грейс щяха да го доведат у дома, щом пристигнеше бавачката на Обри.
— Не трябваше да я изпускаме от очи. — Кам крачеше из кухнята, пъхнал дълбоко ръце в джобовете, с твърди като стомана сиви очи. — Един Господ знае накъде е заминала и вместо да разполагаме с отговори, вместо да й дадем да се разбере, нямаме абсолютно нищо.
— Това не е съвсем вярно. — Анна приготви кафе. — Ще получа доклад от полицията за досието. Не можеш просто да я измъкнеш от участъка, Камерън, и да я принудиш да разговаря с теб.
— Щях да се чувствам много по-доволен, отколкото да я гледам как си заминава.
— Може би за момент. Но за Сет, а и за нас, е най-добре всичко да се уреди по законен и официален ред.
— Какво смяташ ще си помисли Сет? — Извърна се рязко и гневът му се насочи към жена му и брат му. — Мислиш ли, че ще сметне, че за него е най-добре дето сме пипнали Глория и не сме направили нищо?
— Направихте нещо. — Анна разбираше разочарованието му. — Уговорихте се да се срещнете с нея в кабинета ми. Ако тя не се яви на срещата, това е още един аргумент срещу нея.
— Изобщо няма да се мерне край Социалната служба утре. — Филип притисна с пръсти очите си. — Но Сибил ще дойде.
— И от нас се очаква да й вярваме? — рязко подхвърли Кам. — Досега от нея сме чули само лъжи.
— Ти не си я видял тази вечер — спокойно отвърна Филип. — Но аз да.
— Да бе, и знаем с коя част от тялото си гледаш, братко.
— Престанете! — Анна бързо пристъпи между тях. — Няма да се биете заради глупости в тази къща. — Отблъсна първо Кам, а след това и Филип, но и двамата не помръднаха. — На никого няма да помогне, ако се нахвърляте един срещу друг. Трябва да сме единни. Сет има нужда — допълни, чувайки, че входната врата се отваря. — Сядайте сега и двамата. Седнете! — изсъска яростно.
Без да откъсват пламналите си погледи един от друг, двамата издърпаха по един стол. Анна имаше време само да въздъхне с облекчение, преди Сет да влезе в стаята, следван от двете кучета с бодро размахани опашки.
— Ей, какво става? — Усмивката му се стопи. Годините, прекарани с рязко променящите се настроения на Глория, го бяха научили бързо да преценява атмосферата. Въздухът в кухнята беше нажежен от напрежение и ярост.
Отстъпи крачка, после замръзна на място, когато Етан се появи зад него и постави ръка на рамото му.
— Кафето ухае приятно — кротко изрече той.
— Ще дам чаши. — Грейс бързо мина покрай тях и се насочи към шкафа. Знаеше, че ще се чувства по-добре, ако ръцете й са заети с нещо. — Искаш ли кола, Сет?
— Какво е станало? — попита напрегнато момчето.
— Ще трябва малко време, за да ти обясним всичко. — Анна се приближи до него и постави ръце на страните му. Първата задача, реши тя, ще бъде да се премахне страхът, появил се в очите му. — Но не трябва да се тревожиш.
— Пак ли е поискала пари? Тук ли ще дойде? Пуснаха ли я от затвора?
— Не. Ела да седнеш. Ще ти обясним всичко. — Поклати глава към Кам, който се канеше да заговорили впери поглед във Филип, докато избутваше Сет към масата. Сметна, че той разполага с повече информация и е най-добре обяснението да дойде от него.
Откъде, по дяволите, би трябвало да започне? Филип прокара ръка през косата си.
— Сет, знаеш ли нещо за семейството на майка ти?
— Не. Все ми разправяше разни неща. Един път казваше, че родителите й били богати, ама направо били затънали в богатство, но умрели и някакъв хитър адвокат отмъкнал всичките им пари. Друг път разправяше, че била сираче и избягала от осиновителите си, защото бащата се опитал да я изнасили. Или пък как майка й била някаква филмова звезда и я дала за осиновяване, защото не искала да си провали кариерата. Всеки път историята беше различна. — Докато говореше, погледът му се местеше по лицата им, опитвайки се да разбере какво става. — На кого ли му пука? — приключи накрая. — На кого изобщо му пука? Нямаше никого, иначе щеше да му измъкне пари.
— Има някой и както изглежда наистина от време на време им е измъквала пари. — Филип говореше с тих и спокоен глас, като човек, който успокоява разтревожено кученце. — Днес разбрахме, че има родители и сестра.