— Не съм длъжен да ходя при тях. — В главата му зазвъняха предупредителни сигнали, докато Сет скачаше от стола. — Не ги познавам. Не съм длъжен да ходя при тях.
— Не, не си — хвана го за рамото Филип. — Но трябва да знаеш за тях.
— Не искам. — Погледна умоляващо Кам. — Не искам да знам. Казахте, че мога да остана. Казахте, че това с нищо няма да се промени.
Кам посочи към стола.
— Оставаш и това с нищо няма да се промени. Седни долу. Никога нищо не се решава с бягство.
— Погледни наоколо си, Сет — меко изрече Етан. — Тук има пет души, които стоят зад теб.
Искаше да го повярва. Не знаеше как да обясни, че е толкова по-лесно да повярваш на лъжи и заплахи, отколкото на обещания.
— Какво смятат да правят? Как са ме открили?
— Глория се обадила на сестра си преди около две седмици — започна Филип, когато момчето отново седна на стола. — Не си ли спомняш сестра й?
— Никого не си спомням — измърмори и сви рамене.
— Ами, както изглежда, е съчинила някаква история пред сестра си, казала й, че сме те откраднали от нея.
— Само лайна знае да приказва.
— Сет! — Анна го прониза с поглед, който го накара да се свие от неудобство.
— Измъкнала пари от сестра си уж за адвокат — продължи Филип. — Казала, че е съсипана и отчаяна, че сме я заплашили. Трябвали й парите, за да те върне обратно.
Сет изтри уста с опакото на дланта си.
— Хванала ли се е? Трябва да е голяма глупачка.
— Може би. Или може би е прекалено чувствителна. Така или иначе, сестрата не повярвала на цялата история. Искала сама да провери как стоят нещата. Затова дошла в Сейнт Крис.
— Тук ли е? Не искам да я виждам. Не искам да говоря с нея.
— Вече го направи. Сибил е сестрата на Глория.
Тъмносините очи на момчето се разшириха и избилата червенина по страните му се отдръпна.
— Не може да е тя. Тя е учен, пише книги.
— Въпреки това тя й е сестра. Видяхме я, когато с Кам и Етан отидохме в Хамптън.
— Видели сте я? Видяхте Глория?
— Да, видяхме я. — Филип постави ръка върху ръката на Сет. — Сибил също беше там. Плащаше й гаранцията. Така че всичко излезе наяве.
— Тя е лъжкиня. — Гласът на момчето започна да трепери. — Също като Глория. Проклета лъжкиня!
— Остави ме да довърша. Уговорихме се да се срещнем с тях двете утре сутринта в кабинета на Анна. Трябва да разберем фактите, Сет — допълни, когато той издърпа ръката си. — Това е единственият начин да уредим благоприятно цялата работа.
— Няма да отида.
— Ти решаваш. Не вярваме, че Глория ще се появи. Преди малко се видях със Сибил. Глория се е измъкнала.
— Значи е заминала. — Облекчение и надежда се бореха със страха. — Пак е заминала?
— Така изглежда. Откраднала парите от портмонето на Сибил и изчезнала. — Филип погледна към Етан и прецени реакцията на брат си при новината като сърдито примирение. — Сибил ще дойде в службата на Анна утре сутринта. Смятам, че ще бъде по-добре, ако дойдеш с нас и говориш с нея там.
— Нямам какво да й кажа. Не я познавам. Не ме интересува. Искам да си върви и да ме остави на мира.
— Няма да ти стори нищо лошо, Сет.
— Мразя я. Сигурно е същата като Глория, само дето се преструва на по-различна.
Филип си помисли за умората, вината, мъката, която бе видял върху лицето на Сибил, но каза:
— Това също ти сам решаваш. Но за да го направиш, трябва да я видиш и да я изслушаш. Каза, че те е виждала само веднъж. Глория отишла в Ню Йорк и сте останали известно време в жилището на Сибил. Бил си на около четири години.
— Не си спомням. — Лицето му се вкамени в непреклонно упорство. — Живели сме на много места.
— Сет, знам, че ти се струва несправедливо. — Грейс се протегна и стисна бързо и окуражително свитите му в юмруци ръце върху масата. — Но леля ти може би ще е в състояние да помогне. Всички ще бъдем там с теб.
Кам видя упоритостта в очите му и се приведе напред.
— В семейство Куин не се отказваме от битките. — Изчака, докато погледът на момчето се премести върху него. — Докато не ги спечелим.
Гордостта и страхът, че няма да заслужи името, което му бяха дали, накараха раменете му да се изправят.
— Ще дойда, но каквото и да ми каже, нищо няма да означава за мен. — С блеснали очи той се извърна към Филип. — Прави ли секс с нея?
— Сет! — Гласът на Анна бе суров като плесница, но младият мъж само повдигна ръка.
— Не, не съм.
Сет сковано сви рамене.
— Значи все пак е нещо.
— Ти си на първо място. — Видя изненадата в очите на момчето при това заявление. — Дадох обещание, че ще бъдеш, така че си. Нищо и никой няма да го промени.