Сети се, че тази вечер е ред на Анна да готви. Слава Богу! Това означаваше, че у семейство Куин ще бъде сервирана истинска храна. Разкърши рамене и си помисли как ще си налее чаша вино, после видя Фулиш да се стрелва край къщата в преследване на жълта топка за тенис.
Щом видя излизащия от колата Филип, кучето се закова на място и ужасено залая.
— Идиот! — изрече усмихнат младият мъж, докато взимаше куфарчето си.
Познатият глас превърна уплашения лай в безумна радост. Фулиш подскочи с възхитен поглед и мокри, кални лапи, което принуди Филип да използва куфарчето си като щит.
— Без скачане! Сериозно ти говоря! Седни! — Фулиш потрепери, но отпусна задница на земята и вдигна лапа. Езикът му провисна, очите му заблестяха. — Добро куче! — Филип стисна лапата и почеса копринените му уши.
— Здрасти — появи се в двора и Сет. Джинсите му бяха мръсни, бейзболната му шапка беше изкривена, а сламенорусите му коси стърчаха изпод нея. Усмивката, забеляза младият мъж, се появи бързо и беше много по-непринудена, отколкото преди няколко месеца.
— Здрасти — перна козирката му той. — Загубил си нещо?
— А?
Филип посочи равните си бели зъби.
— А, да. — Момчето се ухили с типичната за Куин усмивка и пъхна език в дупката. Лицето му не беше изпито, както преди шест месеца, а очите му не шареха неспокойно. — Клатеше се. Наложи се да го дърпам преди два-три дни. Бая кръв изтече, мамка му!
Младият мъж дори не му направи забележка да не ругае. Решил беше, че някои неща няма да бъдат негова грижа.
— Е, донесе ли ти нещо вълшебницата?
— Не се занасяй.
— Ей, ама ако не си измъкнал някой долар от Кам, не си ми брат.
— Измъкнах два — един от Кам и един от Етан.
Филип се разсмя, прегърна го през рамото и се отправиха към къщата.
— Е, тогава от мен нищо няма да получиш, приятел. Как мина първата пълна седмица в училище?
— Скука. — Макар че не беше така, призна си наум Сет. Беше вълнуващо. С всичките нови неща, които Анна му купи. Остри моливи, нови тетрадки, пълни химикали. Но отказа кутията за обяд с „Досиетата Х“, която искаше да му купи. Само лигльовците ходят с кутия за обяд в средното училище. Достави му удоволствие да изсумти презрително на предложението.
Имаше готини дрехи и жестоки маратонки. А най-хубавото от всичко беше, че за пръв път в живота си се намираше на същото място, в същото училище, със същите хора, с които се беше разделил през юни.
— Домашно? — изви вежди Филип, докато отваряше входната врата.
Момчето вдигна очи нагоре.
— Човече, никога ли не мислиш за нещо друго?
— Живея само за домашните, хлапе, особено когато са твоите. — Фулиш се втурна през вратата преди него и почти го събори на земята. — Имаш още доста работа с това куче. — Но недоволството му моментално се изпари, когато подуши аромата на червения сос на Анна да се носи като божествена амброзия. — Господ бди над нас — промърмори.
— Маникоти — информира го Сет.
— О? Имам едно кианти, което пазя точно за този момент. Ще се заемем с учебниците след вечеря.
Завари снаха си в кухнята да пълни дебели макарони със сирене. Ръкавите на снежнобялата й риза, с която е била на работа, бяха навити. Върху тъмносинята й пола имаше бяла престилка. Беше си събула обувките и потупваше с бос крак, докато си тананикаше една от любимите си арии. От „Кармен“ отгатна Филип веднага. Великолепните къдрави коси все още бяха прибрани в кок.
Филип намигна на Сет, приближи се зад нея, хвана я през кръста и й залепи звучна целувка.
— Избягай с мен! Ще си сменим имената. Ти може да си София, а аз ще бъда Карло. Нека те заведа в рая, където ще готвиш само за мен. Никой от тези невежи не може да оцени кулинарните ти способности.
— Остави ме само да довърша това парче, Карло, и отивам да си събера багажа. — Извърна глава и тъмните й италиански очи му се усмихнаха. — Вечерята е след трийсет минути.
— Ще отворя виното.
— Нямаме ли нищо за ядене сега? — поинтересува се Сет.
— В хладилника има от плънката — отвърна Анна. — Върви и я извади.
— Само зеленчук и гадории — проплака момчето, след като измъкна подноса. — Къде е Кам?
— Трябва вече да са си тръгнали от работилницата. С Етан искаха да поработят един час допълнително. Първата лодка от Куин е завършена. Собственикът пристига утре. Завършена е, Филип! — Усмивката, която му отправи, грееше и преливаше от гордост. — На док, готова за плаване и направо прелестна!
Той изпита леко разочарование, задето не е бил тук в последния ден.