— Лабилна — изсумтя Кам. — Ама че определение!
— Значи се е свързала с теб — намеси се Анна, като стрелна с предупредителен поглед съпруга си.
— Да, преди две седмици. Беше много разстроена, твърдеше, че Сет е бил откраднат от нея и че има нужда от пари за адвоката, който ще заведе дело за настойничество. Плачеше, беше почти в истерия. Умоляваше ме да й помогна. Успях да получа някаква информация. Кой е взел Сет и къде живее сега. Изпратих й пет хиляди долара. — Сибил вдигна ръце. — От разговора ми с нея вчера подразбрах, че няма никакъв адвокат. Глория винаги е била изобретателна актриса. Бях го забравила — или предпочитах да го забравя.
— Известно ли ти беше, че има проблем с наркотиците?
— Не, и това не, до вчера. След като я видях и разговарях с нея, ми стана ясно, че в момента не е способна да поеме отговорност за детето.
— Тя не желае да поема отговорност за детето — подхвърли Филип.
— Вече го каза — невъзмутимо отвърна Сибил. — Както сам посочи, искала е пари. Наясно съм, че парите са важни за нея. Наясно съм също, че тя не е устойчива. Но ми е трудно да повярвам без доказателства, че е направила всичко, което твърдиш.
— Искаш доказателства? — Кам пристъпи яростно напред. — Имаш ги, сладурче. Покажи й писмата, Анна.
— Кам, седни веднага! — заповяда му тя и едва тогава насочи вниманието си към Сибил. — Ще разпознаеш ли почерка на сестра си?
— Не знам. Предполагам, че бих могла.
— Имам копие от писмото, намерено в колата на Реймънд Куин, когато е загинал, и още едно писмо, изпратено ни по-наскоро.
Извади ги от папката и ги подаде на Сибил.
Думи и фрази изскачаха насреща й, изгаряха съзнанието й.
„Куин, дотегна ми да си играем на дребно. Щом толкова искаш детето, тогава е време да платиш за него.
Сто и петдесет хилядарки са доста добра сделка за хубавичко момче като Сет.“
„О, Боже! — беше всичко, което успя да си помисли Сибил. — Мили Боже!“
Писмото до братята Куин след смъртта на Рей не беше по-добро.
„Двамата с Рей се бяхме споразумели.
Ако сте решили да го задържите… Ще ми трябват малко пари.“
— Взела е тези пари? — с усилие изрече Сибил.
— Професор Куин е пуснал чекове на името на Глория Делаутер, два пъти за по десет хиляди долара и веднъж за пет хиляди — отбеляза Анна. — Той довел Сет Делаутер в Сейнт Кристофър в края на миналата година. Писмото, което държиш, носи печат с дата десети март. На следващия ден професор Куин поискал да му се осребрят облигациите, няколко акции, изтеглил големи суми в брой от банковата си сметка. На дванайсети март казал на Етан, че има работа в Балтимор. На връщане загинал при катастрофа. В портфейла му имало малко повече от четиридесет долара. Други пари не били намерени.
— Обеща, че няма да позволи да се върна — унило се обади Сет. — Беше свестен. Обеща, а тя знаеше, че ще й плати.
— Поискала е още — от вас, от всички ви.
— И сгреши. — Филип се приведе напред, вгледа се в Сибил. Забеляза, че само бледността издава колко е развълнувана. — Няма да измъкне нищо от нас, доктор Грифин. Може да заплашва колкото си иска, но няма да измъкне от нас пари и няма да получи Сет.
— У теб е също и писмото, което аз написах на Глория Делаутер — обади се Анна. — Информирах я, че Сет е под защитата на Социалната служба, че е в ход разследване на същата служба по обвинение за злоупотреба с дете. Ако влезе на територията на окръга, ще й бъде връчена заповед за ограничаване на достъпа.
— Беше бясна — обади се Грейс. — Обади се в къщата, след като е получила писмото на Анна. Отправяше заплахи и искания. Каза, че искала парите или щяла да вземе Сет, но аз й заявих, че се лъже. — Тя вдигна очи и се вгледа в Сет. — Сега той е наше дете.
Продала е сина си, беше единственото, което успя да си помисли Сибил. Беше точно както й каза Филип.
— Значи вие имате временно настойничество.
— Съвсем скоро ще стане постоянно — информира я Филип. — Възнамеряваме да се погрижим за това.
Младата жена остави документите върху бюрото на Анна. В себе си чувстваше студ, мъчителен студ, но сключи леко пръсти върху чантата си и се обърна с равен тон към Сет.
— Удряла ли те е?
— Че к’во ти пука на теб, по дяволите?
— Отговори на въпроса, Сет — нареди Филип. — Кажи на леля си какъв беше животът със сестра й.
— Добре! — изсумтя неуверено. — Естествено, че ме биеше. Ако имах късмет да е прекалено пияна или друсана, не ме удряше силно. Обикновено успявах да се измъкна някак си. — Сви рамене, сякаш това нямаше никакво значение. — Понякога ме сварваше неподготвен. Случваше се да не успее да извърти достатъчно номера, за да си осигури дозата. Така че ме събуждаше и ме понатупваше малко. Или пък започваше да реве пред мен.