Искаше да се извърне и да избяга от тази картина, също както се беше извърнала от отчаяните непознати в приемната. Вместо това продължи да се взира в лицето на Сет.
— Защо не си казал на някого? Защо не си потърсил някой да ти помогне?
— Кой например? — „Толкова ли е глупава?“ — запита се Сет. — Ченгетата? Тя ми каза какво ще направят ченгетата. Накрая съм щял да свърша в затвора и някой тип щял ме използва, както искаха някои от нейните пияндета. Веднъж вляза ли вътре, ще си правят с мен каквото си поискат. Докато бях навън, винаги можех да избягам.
— Излъгала те е — меко проговори Анна. — От полицията щяха да ти помогнат.
— Знаела е? — успя да продума Сибил. — За мъжете, които са се опитвали да те… пипат?
— Разбира се, смяташе го за забавно. Майчице, когато беше друсана, почти всичко й се виждаше забавно. Виж, когато се напиеше, тогава ставаше гадна.
Възможно ли е това чудовище, за което момчето говори така спокойно, да бъде нейната сестра?
— Как… разбра, че е решила да се свърже с професор Куин?
— Не, за това нищо не знам. Един ден говори с някого по телефона, започна да приказва, че е попаднала на златна мина. Изчезна за два-три дни.
— Остави те сам? — Защо това я изпълва с ужас след всичко чуто досега, Сибил не можеше да каже.
— Ей, ами че аз мога да се грижа за себе си. Когато се върна, направо сияеше. Каза, че най-после от мен ще има някаква полза. Имаше в себе си пари, много пари, понеже излезе и се върна с много прахчета, без да търси клиенти. Няколко дена остана друсана и щастлива. После дойде Рей. Каза, че мога да замина с него. Отначало помислих, че е като другите типове, които водеше у дома. Но той не беше. Разбрах го. Изглеждаше тъжен и уморен.
Забеляза, че гласът му се беше променил, беше се смекчил. Значи и той тъгува за него. После видя в очите му да се появява назряващо отвращение.
— Тя се нахвърли срещу него — рязко продължи Сет — и той страшно се ядоса. Не се разкрещя, но очите му станаха страшни. Накара я да се откаже. Имаше в себе си пари и каза, че ако иска да ги получи, да се откаже от тази работа. Така че тя ги взе и работата стана. Каза ми, че има къща на брега, има куче и че мога да живея там, ако искам. И никой няма да ме притеснява.
— И ти отиде с него.
— Беше стар — сви рамене момчето. — Реших, че винаги мога да се измъкна, ако се опита да прави нещо. Но човек можеше да вярва на Рей. Беше свестен. Каза, че никога няма да се наложи да се върна обратно. И няма. Каквото и да става, няма да се върна. А на теб не ти вярвам. — Очите му отново станаха като на възрастен, гласът му беше овладян и подигравателен. — Защото излъга, преструваше се на свястна. А всъщност само ни шпионираше.
— Прав си. — Помисли си, че това е най-тежкото нещо, което някога е правила или ще трябва да прави — да срещне тези изпълнени с презрение очи на детското лице и да признае собствените си прегрешения. — Нямаш основание да ми вярваш. Не ти помогнах. А бих могла — тогава, преди много години, когато те доведе в Ню Йорк. Не исках да видя. По-лесно беше да не виждам. И когато един ден се прибрах у дома, а вие двамата си бяхте отишли, също нищо не направих. Казах си, че не е моя грижа, че не аз нося отговорност за теб. И това не беше просто грешка, беше малодушие.
Не искаше да й вярва, не искаше разкаянието и извинението й и сви ръце в юмруци.
— И сега нямаш нищо общо.
— Тя ми е сестра. Не мога да го променя. — Защото я болеше да вижда презрението в очите му, Сибил се извърна към Анна: — Какво мога да направя, за да помогна? Мога ли да дам писмени показания? Да говоря с адвоката ви? Аз съм дипломиран психолог и сестра на Глория. Предполагам, че мнението ми би могло да има известна тежест при определяне на настойничество.
— Сигурна съм, че ще има — тихо отвърна Анна. — Няма да ти бъде лесно.
— Нямам никакви чувства към нея. Не съм особено горда да го кажа, но това е истината. Не изпитвам абсолютно нищо към нея, а задълженията, които смятах, че е редно да имам към нея, приключиха. Колкото и на него да не му се иска, аз съм леля на Сет. Възнамерявам да помогна. — Стана и огледа лицата в стаята, докато в същото време стомахът й се присви. — Ужасно съжалявам за всичко. Разбирам, че извинението е безполезно. Нямам никакво оправдание за това, което направих. Причини да, но не и оправдание. Съвършено ясно е, че Сет се намира там, където му е мястото, където е щастлив. Ако ми позволите само за момент да събера мислите си, ще ви дам писмени показания.