Излезе от стаята, без да бърза, и продължи навън, където можеше да си поеме дъх.
— Е, тръгнала е по грешен път, но в момента, изглежда, вече е наясно. — Кам се изправи и неспокойно закрачи из стаята. — Със сигурност не се предава лесно.
— Чудя се — продума почти на себе си Анна. Тя беше много проницателна и инстинктът й подсказваше, че под уверената външност се крият много повече неща, отколкото който и да е от тях би могъл да предположи. — Ако я имаме на наша страна, без никакво съмнение ще е от помощ. Може би ще е най-добре да ни оставите двете насаме, за да мога да поговоря с нея. Филип, ти се обади на адвоката, обясни му положението и виж дали ще иска клетвена декларация от нея.
— Ще имам грижата. — Навъси се замислено, докато пръстите му барабаняха по коляното. — Има снимка на Сет в бележника си.
— Какво? — примигна насреща му тя.
— Прегледах нещата й снощи, преди да се прибере в хотела. — Усмихна се леко, после сви рамене, когато снаха му затвори очи. — Тогава ми се стори нещо съвсем нормално. В бележника си носи снимката на Сет, когато е бил малък.
— И к’во? — попита момчето.
— Ами това беше единствената снимка, която открих у нея. Интересно е. От друга страна, възможно е Сибил да знае нещо за връзката на Глория с татко. След като не можем да разпитаме Глория, трябва да попитаме нея.
— Мен ми се струва — бавно изрече Етан, — че каквото и да знае, ще го е чула от Глория. Трудно може да се вярва. Мисля, че ще ни каже каквото знае — продължи той, — но е възможно това, което знае, да не е истина.
— Няма да разберем никакви факти или измислици, докато не я попитаме.
— Какво да ме попитате? — Вече по-спокойна, твърдо решена да довърши нещата докрай, Сибил влезе в стаята и тихо затвори вратата след себе си.
— Причината Глория да избере баща ни. — Филип стана и се изправи пред нея. — Причината да е сигурна, че той ще плати, за да предпази Сет.
— Сет каза, че е бил свестен човек. — Погледът й се плъзна по лицата на мъжете. — Мисля, че самите вие сте доказателство за това.
— Свестните мъже нямат любовни връзки с два пъти по-млади от тях жени, а после не се измъкват от отговорността за детето, заченато от тази връзка — горчиво изрече Филип, докато пристъпваше към Сибил. — А няма никакъв начин да ни убедиш, че Рей е спал със сестра ти зад гърба на майка ни, а после е изоставил сина си.
— Какво? — Без сама да съзнава, тя протегна ръка и здраво го улови за рамото колкото от изумление, толкова и за да запази равновесие, потресена от думите му. — Разбира се, че не е. Нали ми каза, че не вярваш, че Глория и баща ти…
— Други обаче вярват.
— Но това е… Откъде ти хрумна, че Сет му е син — син от Глория?
— Лесно можеш да го чуеш из града, ако си отваряш ушите. — Той се вгледа в лицето й с присвити очи. — Сестра ти пусна тая муха. Първо го обвинява в сексуална злоупотреба, после го изнудва, продава му сина си. — Погледна отново към Сет, в очите на Рей Куин. — Аз казвам, че това е лъжа.
— Разбира се, че е лъжа. Ужасна лъжа!
Жадувайки да свърши поне едно нещо както трябва, тя пристъпи към Сет и клекна пред него. Страшно й се искаше да хване ръката му, но устоя, след като той се отдръпна от нея.
— Рей Куин не ти е баща, Сет. Той ти е дядо. Глория е негова дъщеря.
Устните му потрепериха, а дълбоките му сини очи заблестяха.
— Дядо?
— Да. Съжалявам, че не ти е казала, толкова съжалявам, че не си знаел, преди той да… — Поклати глава, изправи се. — Не бях разбрала, че има такова недоразумение по този въпрос. А би трябвало. Самата аз го научих едва преди няколко седмици.
Зае отново мястото си и се подготви.
— Ще ви кажа всичко, което знам.
Дванадесета глава
Сега вече беше по-лесно, почти като на лекция. Сибил беше свикнала да изнася лекции на социална тематика. Единственото, което трябваше да направи, беше да се разграничи от субекта и да поднесе информацията с ясна и логична последователност.
— Професор Куин имал връзка с Барбара Хароу — започна тя. Застана с гръб към прозореца, за да може да вижда всички, докато говореше. — Запознали се в Американския университет във Вашингтон. Не разполагам с много подробности, но от това, което знам, разбирам, че той е преподавал там, а тя е била на следдипломна специализация. Барбара Хароу е майка ми. Майката на Глория.
— Баща ми — изрече Филип — и майка ти?
— Да. Преди почти трийсет и пет години. Предполагам, че са се харесвали, поне физически. Майка ми… — Прокашля се леко. — Според думите на майка ми тя смятала, че у него има много голям потенциал, че бързо ще се изкачи по академичната йерархия. Положението в обществото е много важно за майка ми. Както и да е, тя се оказала разочарована от… това, което възприемала като липса на амбиция у него. Той се задоволявал само да преподава. Очевидно не се интересувал особено от социални ангажименти, което е задължително за напредването. А и политическите му виждания били твърде либерални за нейния вкус.