— Искала е богат, влиятелен съпруг — бързо вметна Филип и повдигна вежди. — И открила, че той няма да бъде такъв.
— Точно така — съгласи се с хладен и уверен тон Сибил. — Преди трийсет и пет години страната изживявала смутни времена от вътрешната си битка между младите и установения ред. Колежите гъмжели от интелектуалци, които подлагали на съмнение не само една непопулярна война, но и съществуващото статукво. Професор Куин, изглежда, имал много съмнения.
— Той вярваше във възможностите на ума — промърмори Кам — и в отстояването на своите позиции.
— Според майка ми той наистина е отстоявал позициите си. — Сибил дори успя леко да се усмихне. — Често несъвпадащи с администрацията на университета. Двамата с майка ми имали силни противоречия по основни принципи и схващания. В края на срока тя се прибрала у дома, в Бостън — разочарована, сърдита и както се оказало впоследствие — бременна.
— Глупости! Извинете — бързо добави Кам, след като Анна му изсъска. — Но все пак е пълна глупост. Няма начин той да пренебрегне задълженията си към едно дете. Изключено е.
— Тя никога не му казала. — Сибил скръсти ръце, след като всички очи отново се впериха в нея. — Била е бясна, може би също така е била и уплашена, но най-вече бясна, че се е озовала бременна от мъж, когото вече била определила като неподходящ. Обмисляла възможността да прекъсне бременността. Тогава се запознала с баща ми и двамата… си паснали.
— Бил е подходящ — обобщи Кам.
— Мисля, че двамата си подхождат. — Тонът й стана по-студен. Те са й родители, по дяволите! Трябва все нещо да й остане. — Майка ми била в трудна и рискована позиция. Не била дете. Била почти на двайсет и пет, но една нежелана и непредвидена бременност е мъчителен момент за жена на всяка възраст. В момент на слабост или отчаяние признала всичко пред баща ми. И той й предложил брак. Обичал я — тихо допълни. — Трябва много да я е обичал. Оженили се набързо и без много шум. Никога повече не се върнала във Вашингтон. Никога не погледнала назад.
— И татко никога не разбрал, че има дъщеря? — Етан покри ръката на Грейс със своята.
— Не, не би могъл. Глория била почти на четири години, когато съм се родила аз. Не мога да кажа какви са били отношенията й с родителите ми в тези първи години. Знам, че по-късно тя се чувстваше пренебрегната. Беше трудно и буйно дете, капризно. Непокорна. От нея се очакваше да се съобразява с някои норми на поведение, а тя отказваше да го направи. — „Звучи толкова… бездушно — помисли си Сибил. — Толкова сурово.“ — Във всеки случай напусна дома ни още като ученичка. По-късно разбрах, че и родителите ми — както и аз самата — тайно сме й изпращали пари. Свързваше се с някого от нас, умоляваше ни, настояваше, заплашваше — според случая. Не бях наясно с всичко това, преди Глория да ми се обади миналия месец за Сет. — Замълча за момент, докато успее да подреди мислите си. — Преди да дойда тук, отидох в Париж да се видя с родителите си. Смятах, че трябва да знаят. Сет е техен внук, доколкото на мен ми беше известно, някакви хора го бяха взели от Глория и сега живееше с тези непознати. Когато разказах на майка ми какво се е случило и тя отказа да се занимава с това, да предложи някаква помощ, останах смаяна и ужасно се ядосах. Скарахме се. — Сибил се изсмя. — Мисля, че това дотолкова я изненада, че ми разказа цялата история.
— Глория трябва да е знаела — обади се Филип. — Трябва да е знаела, че Рей Куйн й е баща, иначе никога нямаше да дойде при него.
— Да, разбрала е. Преди две години отишла при майка ми — тогава родителите ми живееха за няколко месеца в столицата. Мога да си представя неприятната сцена. Майка ми каза, че Глория й поискала голяма сума пари. Заплашила я, че ще се обърне към пресата, към полицията, към всеки, който е готов да я изслуша, за да обвини баща ми в сексуално насилие, а майка ми — в съучастничество. В това няма нищо вярно — уморено изрече тя. — Глория винаги е свързвала секса с власт и го е използвала, за да постига целите си. Редовно отправяше обвинения за сексуално насилие към различни мъже — особено мъже, облечени в някаква власт.
— Тогава майка ми й дала няколко хиляди долара и й разказала всичко за произхода й. Заявила й, че това са последните пари, които ще види от нея, последните думи, които ще й проговори. Майка ми сдържа обещанията си, независимо от какво естество са. Глория би трябвало да го знае.