Служителката се изчерви забележимо чак до корените на косата си, а очите й се стрелнаха от него към лицето на Сибил.
— Добре. Хм… Ето факса ви, доктор Грифин.
— Благодаря. — Без дори да трепне, Сибил пое плика и го пъхна в чантата си. — Включете услугата в сметката ми.
— Да, разбира се.
— Доскоро, Карън. — Филип хвана Сибил през кръста и я поведе през фоайето.
— До края на работното време вече ще е разказала на шестте си най-добри приятелки — промърмори младата жена.
— Най-малкото. Чудесата на малките градчета. Семейство Куин ще бъде тема на разговорите на доста маси за вечеря. До закуска мелницата за клюки ще работи с пълна пара.
— Това явно те забавлява — ядосано подхвърли тя.
— Внушава ми увереност, доктор Грифин. Традициите са предназначени да внушават увереност. Говорих с адвоката ни — продължи, докато пресичаха пристанището. Чайки се спуснаха надолу, следвайки рибарска лодка, която се насочи към доковете. — Писмените показания ще помогнат, но би искал да вземе и клетвена декларация.
— Ще си уредя среща. — На входа на нотариата спря и се извърна към него. Беше се преоблякъл в неофициални дрехи, а вятърът рошеше косите му. Очите му бяха закрити зад тъмни очила, но и без това не беше сигурна, че държи да види израза им. — Може би няма да приличам толкова на човек под домашен арест, ако отида сама.
Той само вдигна ръце и отстъпи назад. Костелив орех е, реши, докато тя влизаше в сградата. Но имаше усещането, че веднъж разчупен, вътре има нещо много нежно, нещо прекрасно.
Чудеше се как е възможно някой толкова интелигентен, толкова високообразован по въпросите на човешкото поведение човек, да не може да види собственото си страдание, да не може или да не желае да признае, че нещо липсва във възпитанието й — нещо, което я кара да издига стени и прегради край себе си.
И самият той едва не бе въвлечен в заблудата да повярва, че е студена, резервирана и недосегаема за по-сложни чувства. Не можеше да каже със сигурност какво е онова, което го кара сега да не мисли така. Може и да е само собственото му желание да го вярва, но беше твърдо решен да разбере. И то скоро.
Знаеше, че идеята на Анна да направи публично достояние позора и тайните на семейството й ще бъде унизително и може би мъчително за нея. Но Сибил се съгласи без никакви условия и действаше без никакво колебание.
„Морални норми — каза си Филип. — Почтеност. Притежава ги.“ А вярваше, че притежава също и сърце. Когато отново се появи, Сибил се усмихна иронично: — Е, за пръв път видях нотариус, на когото очите едва не изскочиха от орбитите. Мисля, че това би трябвало да…
Не успя да довърши, тъй като устните му се впиха в нейните. Вдигна ръка към рамото му, но пръстите й само се вкопчиха в меката материя на пуловера.
— Видя ми се, че имаш нужда от това — продума Филип и плъзна ръка по лицето й.
— Независимо от…
— По дяволите, Сибил, и без това вече приказват за нас. Защо да не допълним мистерията?
— Нямам намерение да стоя тук и да правя представление. Така че ако ме…
— Добре. Да вървим на друго място. Взел съм лодката.
— Лодката? Не мога да се кача на лодката. Не съм облечена за нея. Имам работа. — „Трябва да помисля“ — каза си, но той вече я теглеше към пристана.
— Малка разходка ще ти се отрази добре. Свежият въздух сигурно ще ти помогне срещу главоболието.
— Нямам главоболие. И не желая да… — Едва не извика от изумление, когато той просто я вдигна на ръце и я сложи да седне на палубата.
— Смятай се за отвлечена в морето, докторе. — Освободи въжетата и скочи при нея. — Имам усещането, че не си срещала такова отношение през краткия си, добре уреден живот.
— Нищо не знаеш за живота ми и за това, с какво съм се сблъсквала. Ако включиш двигателя, ще… — Млъкна и изскърца със зъби, тъй като двигателят се включи с бръмчене. — Филип, искам да се върна в хотела си. Веднага.
— На теб май никога нищо не ти е отказвано, така ли?
— Изрече го развеселено, като същевременно силно я побутна върху пейката. — Просто седни и се наслаждавай на пътуването.
Тъй като нямаше намерение да скочи през борда и да доплува до брега в копринен костюм и италиански обувки, Сибил скръсти ръце. Предполагаше, че това е неговият начин да й го върне, като й отнеме свободата на избора, като утвърди волята и физическото си превъзходство.
Съвсем типично за мъжете!
Извърна глава и се загледа във водната повърхност. Не се бои от него — не и във физическо отношение. У него действително има една по-груба страна, отколкото първоначално смяташе, но не би й причинил нищо лошо. А и понеже обича Сет — дълбоко, както беше стигнала до заключение — той се нуждае от сътрудничеството й.