Отказа да се възхити, когато Филип вдигна платната. Звукът на материята, която се разгъва на вятъра, гледката на слънцето, което блести в белите гънки, внезапният и уверен наклон на лодката, изобщо не я засягат. Повтаряше си го настойчиво.
Просто ще изтърпи малката му игричка, без да реагира. Без съмнение той бързо ще се умори от мълчанието и безразличието и ще я върне обратно.
— Ето! — Хвърли нещо и я накара да подскочи. Погледна надолу и видя слънчевите очила, които благополучно се приземиха в скута й. — Днес слънцето е силно, нищо че температурата пада. Започва циганското лято. — Усмихна се на себе си, след като тя нищо не му отвърна, а само важно нагласи очилата на носа си и продължи да се взира в противоположна посока. — Първо ни трябва един хубав студ — продължи дружелюбно. — Когато листата започнат да падат, брегът край къщата е като картина. Златни и аленочервени. И онова синьо небе над тях, а водата е бистра като огледало, във въздуха се носи ухание на есен и започваш да си мислиш, че няма друго място на цялата планета, където ти се иска да бъдеш.
Устните й останаха здраво стиснати, ръцете й обхванаха по-плътно раменете.
Филип само лекичко се подсмихна.
— Дори такива отявлени граждани като нас двамата могат да оценят прекрасния есенен ден в провинцията. Наближава рожденият ден на Сет.
Забеляза как главата й се завъртя, как устните й потрепнаха да се отворят. Затвори ги отново, но този път, когато се извърна, раменете й вече бяха отбранително прегърбени.
О, значи не е безчувствена. Под сдържаната й фасада кипят объркани чувства.
— Решихме да му организираме парти, да поканим някои от приятелчетата му да вдигнат малко врява. Вече знаеш, че Грейс прави страхотен шоколадов сладкиш. Погрижили сме се и за подаръка. Но само преди няколко дни видях едни принадлежности за рисуване в магазина в Балтимор. Не някакъв детски комплект, а истински. Креда, моливи, въглен, четки, водни бои, картон, палитри. Магазинът е специализиран, на няколко преки от мястото, където работя. Човек, който разбира нещичко от изкуство, би могъл да намине и да избере точно каквото трябва.
Възнамеряваше сам да го направи, но сега видя, че инстинктивното му решение да й каже е било правилно. Вече се беше обърнала с лице към него, явно най-после беше привлякъл цялото й внимание.
— Няма да иска нищо от мен.
— Нямаш му достатъчно доверие. А може би и на себе си.
Нагласи платната, улови вятъра и веднага видя, че е познала дърветата покрай брега. Неуверено се изправи.
— Филип, каквото и да изпитваш към мен точно сега, с нищо няма да помогнеш, ако насила ме заведеш при Сет толкова скоро.
— Няма да те водя у дома. — Огледа двора, докато минаваха край него. — Във всеки случай Сет е в работилницата с Кам и Етан. Имаш нужда да се отпуснеш, Сибил. А за протокола ще кажа, че не знам какво изпитвам към теб точно сега.
— Казах ти всичко, което знам.
— Да, мисля, че ми даде фактите. Не ми каза какво изпитваш, как тези факти те засягат лично, в емоционален план.
— Това не е разрешение.
— За мен е разрешение. Двамата сме свързани, Сибил, независимо дали ти харесва или не. Сет е твой племенник, а също и мой. Баща ми и майка ти са имали връзка. Ние също сме на път.
— Не — изрече решително, — не сме.
Филип се извърна.
— Знаеш, че не е така. Увлечен съм по теб, а и аз разбирам кога една жена има чувства към мене.
— И двамата сме достатъчно зрели хора, за да контролираме най-първичните си страсти.
Изгледа я внимателно за момент, после се разсмя.
— Така е, по дяволите! И не сексът е това, което те тревожи. А близостта.
Сякаш четеше мислите й. Това не я ядосваше чак толкова, колкото я плашеше.
— Не ме познаваш.
— Но започвам да те опознавам — тихо отвърна той. — А аз също съм човек, който довършва започнатото. Обръщам. — Сега гласът му звучеше меко. — Внимавай с гика!
Тя се отдръпна и седна. Позна малкото заливче, където пиха вино и ядоха пастет. Само преди седмица, помисли си унило. Всичко се беше променило от тогава.
Не може да стои тук с него. Не може да рискува. Мисълта, че ще успее да се справи с него, сега й изглеждаше абсурдна. И все пак нищо не може да направи, освен да опита.
Изгледа го хладнокръвно. Приглади с ръка сложния кок, който вятърът бе поразвалил. Усмихна се саркастично.
— Какво, този път няма вино? Няма музика, няма подбрани деликатеси?
Филип спусна платната и закрепи лодката.
— Уплашена си.