— Ти пък си арогантен. И изобщо не ме притесняваш.
— Сега вече лъжеш. — Докато лодката леко се поклащаше под краката им, той пристъпи напред и махна очилата й. — Притеснявам те, и то доста. Тъкмо си помислиш, че си ме разгадала, и аз отново не отговарям на стереотипа. Предполагам, че повечето мъже, които си допускала до себе си през живота си, са били до голяма степен предсказуеми. По-лесно е за теб.
— Това ли е понятието ти за разтоварване? — ядоса се тя. — По-скоро отговаря на моето за спор.
— Права си. — Смъкна очилата си и ги остави настрана. — По-късно ще го анализираме.
Действаше бързо. Знаеше, че е способен на внезапни стъпки, но не очакваше толкова бързо да се превърне от циник в любовник. Устните му се озоваха горещи, жадни и настойчиви върху нейните, ръцете му се впиха в раменете й и той я притисна към себе си така, че когато страстта и желанието ги обзеха, Сибил не можеше да каже дали идват от него или от нея самата.
Отдръпна я рязко назад, така че устните им се разделиха, но лицата им останаха близо. Очите му бяха яркозлатисти и неустоими като блясъка на слънцето.
— Кажи ми, че не ме желаеш, че не го желаеш. Изречи го и веднага спирам.
— Аз…
— Не. — Изгарящ от нетърпение и желание, той я разтърси, докато очите й отново се вдигнаха към него. — Не, погледни ме и ми го кажи.
Вече беше лъгала и лъжите й тежаха като вериги. Не можеше да понесе още една.
— Това само ще усложни нещата.
Жълтокафявите очи проблеснаха.
— Дяволски си права, че точно така ще стане — продума задавено. — Но точно сега не ме интересува. Целуни ме и ти. И го направи както трябва.
Не можеше да се спре. Тази изгаряща, неудържима страст беше нещо ново за нея и я оставяше безпомощна. Устните й срещнаха неговите, също толкова жадни, също толкова настойчиви. А изтръгналият се тих стон бе ехо от пулсиращото между краката й желание.
Престана да мисли, увлечена от усещания, чувства, копнежи. Целувката загрубя, когато зъбите му започнаха да дращят и хапят. Тя се вкопчи в косите му, задъхвайки се за въздух, разтреперана от изумление, когато същите изкусни устни се спуснаха по шията й и предизвикаха неудържими ледени тръпки по кожата й.
За пръв път в живота си Сибил се предаде изцяло на чувствата си и страстно закопня да бъде завладяна.
Той смъкна сакото й и го захвърли настрани. Искаше да усети под ръцете си плътта й, да я вкуси. Измъкна тънкия корсаж с цвят на слонова кост през главата й и изпълни ръцете си с тръпнещите й, покрити в дантела гърди.
Кожата й беше по-топла от коприната и някак по-гладка. Филип разкопча сутиена й и удовлетвори желанието си да я вкуси.
Слънцето я заслепяваше. Не можеше да вижда, само чувстваше. Нетърпеливите му устни я поглъщаха, грубите и настойчиви ръце правеха каквото си искат. Хлиповете в гърлото й отекваха като викове в главата й.
Сега, сега, сега!
Задърпа неумело пуловера му, докато в същото време смъкваше полата й. Чорапите й завършваха с ластична дантела високо на бедрата. В друг случай би могъл да оцени съчетанието на практичност и женственост. Но сега беше тласкан от желание да я обладае и изпита мрачно задоволство при стона й на изумление, когато разкъса тънкия триъгълник, преграждащ пътя му към целта. Преди още да е успяла отново да си поеме дъх, пръстите му потънаха в нея и със страшна сила я запратиха над ръба.
Сибил извика, шокирана, зашеметена от мощната възбуда. Тя я прониза без никакво предупреждение и я запрати тръпнеща във висините.
— О, Господи! Филип! — Главата й се отпусна безсилна на рамото му, изпънатото й като струна тяло се свлече безжизнено и той я повдигна и я положи по гръб на една от тесните пейки.
Кръвта бучеше в главата му. Слабините му крещяха за избавление. Сърцето му биеше като неспирни удари на чук в гърдите.
Дишаше тежко, а очите му не се откъсваха от лицето й, докато се освобождаваше от дрехите. Пръстите му се впиха в хълбоците й, повдигнаха ги и ги разтвориха. И проникна в нея. Силно и дълбоко, така че неговият дълъг-дълъг стон се сля с нейния.
Обгърна го — прилепнала, гореща ръкавица. Раздвижи се под него — тръпнеща, пламенна жена. Прошепна името му — една задъхана, мъчителна въздишка.
Навлизаше с мощни, уверени тласъци, които тя се надигаше да посрещне. Косата й се изплъзна от фибите и се разпиля подобна на лъскав визон. Зарови лице в нея, потънал в уханието й, в топлината й, в неподправеното, тръпнещо великолепие на жена.
Ноктите й се забиха в гърба му, викът й се заглуши в рамото му. Мускулите й се стегнаха около него, завладяха го, унищожиха го.
Остана върху нея, като се опитваше да си поеме дъх. Под него тялото й продължаваше да потръпва.