Реши, че трябва да разговарят, за да се прокара мост през пропастта между секс и разум.
— Откъде имаш белезите?
— Кои по-точно? — извика, макар че знаеше за какво го пита. Повечето жени искаха да разберат.
— На гърдите. Изглеждат като от хирургическа операция.
— М-м. Дълга история — отвърна й с усмивка. — Довечера ще те отегчавам с нея.
— Довечера?
Толкова му харесваше, когато веждите й се сключваха и образуваха малката бръчица.
— Имаме среща, не помниш ли?
— Но аз… хм.
— Ужасно те притеснявам, нали?
Тя с раздразнение отметна косата си, която непрекъснато падаше над очите й.
— И това те забавлява?
— Скъпа, не мога да ти опиша колко. Продължаваш да се опитваш да ме вкараш в някой от стереотипите си, Сибил, а аз ще продължавам да ти се изплъзвам. Ти си представяше доста безопасен, едноизмерен градски специалист, който обича виното му да бъде отлежало, а жените му — възпитани. Но това е само част от картинката. — Навлизаше в пристанището и затова спусна платната. — От пръв поглед бих те определил като добре възпитана, добре образована градска жена, устремена към кариерата си, която обича виното й да бъде бяло, а мъжете да стоят на безопасно разстояние. Но това също е само част от картинката. — Изключи двигателя, остави лодката леко да се удари в пристана. Подръпна приятелски косата й и след това скочи, за да закрепи въжето. — Мисля, че и двамата доста ще се позабавляваме, докато открием останалата част от картината.
— Продължаването на физическата връзка е…
— Неизбежно — довърши той и й подаде ръка. — Нека не хабим време и енергия да твърдим, че не е така. Засега можем да го определим като основна химическа реакция. — Придърпа я към себе си в мига, в който тя стъпи до него и го доказа с дълга, пламенна целувка. — Мен ме устройва.
— Семейството ти няма да го одобри.
— А одобрението на семейството е важно за теб.
— Разбира се.
— Аз също не го изключвам напълно. Би трябвало това да не им влиза в работата. Но случая е по-особен. — И го притесняваше. — Но семейството е мое и си е моя грижа, а не твоя.
— Може и да прозвучи лицемерно при сегашното положение, но не искам да правя нищо повече, което ще засегне или да разтревожи Сет.
— Нито пък аз. Но няма да допусна едно десетгодишно дете да управлява личния ми живот. Отпусни се, Сибил. — Прокара пръст по лицето й. — Не сме Монтеки и Капулети.
— Трудно ми е да те възприема като Ромео — с такава ирония отвърна тя, че Филип се засмя и още веднъж я целуна.
— Би могла, скъпа, ако си наумя. Но засега нека си бъдем ние самите. Уморена си. — Нежно потърка кожата под окото й. — Имаш толкова прозрачна кожа, Сибил, сенките си личат. Върви да поспиш. Можем да хапнем по-късно.
— Да…
— Аз ще донеса виното — подвикна весело и скочи обратно в лодката. — Имам бутилка „Шато Оливие“, която ми се ще да опитам — надвика шума от двигателя. — Няма нужда от официално облекло — допълни с бърза, закачлива усмивка, докато маневрираше с лодката, за да излезе от пристана.
Не беше сигурна какво би му извикала, ако бе загубила и малкото самообладание, което й беше останало. Вместо това остана на пристана в измачкания си, но иначе елегантен копринен костюм, косата й беше в безпорядък, а гордостта й — накърнена.
Кам разпозна признаците. Едно бързо плуване под приятния следобеден ветрец може да успокои мъжа, да отпусне мускулите му, да проясни ума му. Но познаваше само едно единствено нещо, което може да предизвика този морен, доволен блясък в мъжките очи.
Разпозна същия този блясък в очите на брат си, когато Филип се доближи до пристана и му подхвърли въжето. „Ах, ти, кучи син!“ — беше първата му мисъл.
Улови въжето и силно го изпъна.
— Ах, ти, кучи син!
Филип само изви вежди. Очакваше такава реакция, макар и не толкова бързо. Вече беше решил да сдържа нервите си, да обясни спокойно поведението си.
— В семейство Куин винаги ще те посрещнат дружелюбно.
— Смятах, че вече си минал през етапа, когато мислеше само с патката си.
Не чак толкова спокоен, колкото планираше, Филип слезе от лодката и се изправи срещу брат си. Той също разпозна признаците. Кам беше готов за битка.
— Всъщност обикновено оставям патката си да мисли сама. Макар че често сме на едно мнение.
— Или си луд, или напълно си изглупял, или изобщо не ти пука. Отнася се за живота на едно дете, за неговото душевно спокойствие и за доверието му.
— Нищо няма да му стане на Сет. Правя всичко, което мога, за да го осигуря.
— О, сега схванах — чукал си я за негово добро.
Филип здраво сграбчи якето на Кам. Сега лицата им бяха съвсем близо — сурови като на бойци.