— Значи трябва да пием шампанско.
Анна вдигна вежда, докато оглеждаше етикета на виното.
— Бутилка „Фолонари“, Руфино?
Смяташе, че едно от най-прекрасните качества на Анна е способността й да оцени хубавото вино.
— Реколта 75 — заяви с широка усмивка.
— Няма да чуеш никакви възражения от моя страна. Поздравления, господин Куин, за първата ви лодка!
— Нямам заслуга. Аз просто се занимавам с дребните формалности и върша робския труд.
— Разбира се, че имаш заслуга. Дребните формалности са необходими, а нито Кам, нито Етан могат да се оправят с тях с… финеса, с който го правиш ти.
— Мисля, че думата, която употребяват, е „терор“.
— Те имат нужда от терор. Трябва да си горд с това, което тримата постигнахте през последните месеци. Не само заради новия бизнес, но и заради семейството. Всеки от вас даде по нещо важно от себе си за Сет. И всеки от вас получи по нещо важно в замяна.
— Изобщо не очаквах, че хлапето ще стане толкова важно. — Докато тя заливаше напълнените макарони със сос, той отвори едно от шкафчетата да вземе чаши за вино. — Все още има моменти, когато цялата тази история ме вбесява.
— Това е съвсем естествено, Филип.
— Но изобщо не ми помага да се чувствам по-добре. — Наля две чаши. — Но през повечето време, като го погледна, си мисля, че не е лош за малко братче.
Анна настърга сирене над тавата. Забеляза как Филип вдига чашата и се наслаждава на виното. Красив е, каза си. Външният му вид отговаряше на представата й за мъжко съвършенство. Светло кестеняви коси, буйни и гъсти, очи, по-скоро златисти, отколкото кафяви. Лицето му беше продълговато и сериозно. Едновременно чувствено и ангелско. Висок и строен, той сякаш бе създаден за италианските костюми.
Освен това беше интелигентен, упорит, ерудиран, проницателен. Реши, че е много интересен мъж.
Пъхна тавата във фурната и се извърна, за да вземе своята чаша. Усмихна му се и леко я опря в неговата.
— И ти си доста добър вариант за голям брат, Филип.
Наведе се да го целуне точно когато Кам влизаше в стаята.
— Дръж се настрани от жена ми!
Филип само се усмихна и обви ръка около кръста й.
— Тя ме целуна. Харесва ме.
— Мен харесва повече. — Той я хвана и я завъртя обратно, за да я притегли в прегръдките си и да я целуне. Ухили се, захапа долната й устна и добродушно я потупа. — Нали така, сладурче?
Главата й още беше замаяна.
— Сигурно, като вземем предвид всичко. — Отдръпна се. — Мръсен си!
— Само наминах да си взема една биричка под душа. — Висок и стегнат, тъмен и опасен, той отвори хладилника. — И да целуна жена си — допълни със самодоволен поглед към Филип. — Върви да си намериш жена.
— Нямам време — печално отвърна той.
След вечерята и още един час, прекаран над дълги уравнение, битки от Гражданската война и урока по граматика за шести клас, Филип се уедини в стаята си с портативния компютър и папките.
Това бе същата стая, която му дадоха, когато Рей и Стела Куин го доведоха у дома. Тогава стените бяха в бледозелено. Когато беше на шестнайсет, внезапно реши и ги боядиса с пурпурна анилинова боя. Един Господ знае защо! Спомняше си, че майка му — защото тогава Стела вече беше негова майка — само им хвърли един поглед и го предупреди, че ще получи хронично стомашно разстройство.
А той намираше, че е секси. За около три месеца. После известно време стените бяха чисто бели с окачени на тях черно-бели фотографии.
Винаги търсещ атмосферата, помисли си със самоирония Филип сега. Беше се върнал обратно към първоначалното бледозелено точно преди да се премести в Балтимор.
Предполагаше, че през цялото време са имали право. Родителите му обикновено се оказваха прави.
Дадоха му тази стая, в тази къща, на това място. Той никак не им помогна. Първите три месеца се държеше много предизвикателно. Донасяше наркотици, забъркваше се в скандали, крадеше алкохол и се връщаше пиян призори.
Сега му беше ясно, че ги е изпробвал, че ги е предизвиквал да го изгонят. „Хайде давайте! — мислеше си. — Не можете да се справите с мен.“
Но те успяха. Не само че се справиха с него, но го изградиха като личност.
„Чудя се, Филип — каза баща му, — защо искаш да пропилееш напразно един хубав ум и едно хубаво тяло. Защо искаш да позволиш на мръсниците да спечелят.“
Филип, който в този момент страдаше от стомашно неразположение, главата му се пръскаше от поредната доза наркотик и махмурлука, пет пари не даваше за това.
Рей го изведе с лодката, като му каза, че малко плуване ще проясни главата му. С вид на пребито куче Филип се наведе през перилата и изповръща останките от отровите, които бе натъпкал в организма си предишната вечер.